БНР търси начини за използване на фотоволтаици

По думите му разходите за електроенергия са около 100 хиляди лева на месец в цялата система на БНР, от които около половината се падат на сградите в София - 50 хиляди лева месечно и около половин милион лева годишно. Как това може да се подобри?

"Варианти има. Естествено нещата опират до това, че като всяка една инвестиция трябва да се отделят средства в началото, за да има полза в по-дългосрочен план. Проблемите, от които страда Националното радио не са уникални за нас, те са по-скоро симптоматични за може би почти всички публични и обществени организации в страната. Обикновено имаме твърде краткосрочно планиране. Знаете, че бюджетната процедура въпреки всички тригодишни планове, на практика си върви година за година и всяка една година всичко започва отначало, което прави много трудно залагането на някаква дългосрочна инвестиция. Ние например сме мислили в посока изграждане на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради. Те са сравнително подходящи за тази цел, тъй като покривите са плоски и удобни", отбеляза Митев.

Той посочи, че в конкретния случай има разработени доклади с конкретни проекти, съгласно които при инвестиция от около 600-700 хиляди лева за изграждането на такава централа бихме имали пълна възвращаемост. Според докладите средният период за пълна възвращаемост на инвестицията би бил между 6 и 7 години.

"Проблемът е, че няма откъде да се вземат средства за първоначалната инвестиция, предвид тази особеност на бюджетирането. Нашите капиталови разходи са непроменени от 2012 година и в нито един момент няма как да отделим над половин милион лева", отбеляза Митев.

"Да не забравяме, че Радиото по същността си е технологична компания. Навсякъде около нас има микрофони, пултове, компютри и всичко това е скъпа техника. Ние не сме една обикновена администрация за да са ни необходими само бюра и лаптопи. И това е проблем, тъй като всяка година възможностите ни стават реално все по-малки", каза той. Освен това поясни, че проблем в публичния сектор е, че когато се бюджетира, обикновено парите стигат за основната дейност. Много рядко разчетите включват и средства необходими за поддръжка на материалната база.

"При нас дори и работата "на парче" ще е проблем, тъй като бюджетът ни буквално е парцелиран до стотинка. Той на първо четене изглежда огромен, но на практика 70% от него отива за заплати, хонорари и осигуровки, тоест за разходите за персонал. От останалата част, от която основните пера са разходите за радиоразпръскване, които са около 7 милиона на година. Около 3 милиона плащаме за авторски и сродни права, които пак са пряко свързани с програмата, без това не можем", поясни Митев. И добави:

"На много от обществените организации им е лепнат етикета, че са твърде старомодни, неефективни, не работят добре. Важно е да покажем на обществото в крайна сметка, заради което съществуваме, че организацията се развива като една модерна и динамична медийна организация, доколкото ситуацията ни го позволява. Но още по-важното е, не само какъв ще изглежда имиджът ни отвън за аудиторията, а какъв ще изглежда имиджът на организацията за хората, които работят в нея. Една подобна мярка смятам, би повдигнала малко самочувствието на всеки един човек работещ в Радиото."

Подробности можете да чуете в звуковия файл.