По думите й пътуването е голям проблем за хората от Северна Африка, тъй като гражданството за тях е бариера.
"Като се съберем това, което ми прави голямо впечатление е, че като цяло хората от този регион са страшно гостоприемни. Като съм била и аз там и те, когато идват тук са едни големи сърца, отворени, много споделящи. Включително и за храна като говорим, като сме били в Ливан, в Ирак, в Мароко, хората отварят дома си за теб и гостът е най-важният човек. Това е едно страхотно усещане, което може би малко го губим в индивидуалистичния свят тук в Европа и със западната култура", сподели Анджекарска.
Тя отбеляза, че когато те дойдат у нас им е много интересно, искат да научат български език и повече за нашата култура. Освен това тези хора са отворени за споделяне на всякакви теми, включително и на по-чувствителните. Те са млади образовани хора, които говорят английски и вече са участвали на местно ниво в различни организации или младежки движения.
"Нещо са направили за да разберат за тази възможност, която ние им предлагаме, която всъщност е по една европейска програма, която се казва "Европейски корпус за солидарност". Ние имаме проект и съответно те кандидатстват за да участват в този проект като доброволци, да дойдат тук за 6 месеца или някакъв конкретен период, който определяме заедно. Те имат поглед върху това какво се случва в техните региони и са критични към това, което се случва. Искат да направят промяна към по-добро", посочи Анджекарска.
Според думите й едно от най-ценните неща е, че научавайки повече за другия разбиваш твои стереотипи и нагласи, които си имал, или пък невежество в някои сфери. Резултатите от такива събития са обнадеждаващи, отбеляза тя. Въпреки това те се притесняват да говорят пред медиите, от една страна за да не се интерпретира грешно това, което казват, а от друга им е трудно да говорят за конфликтите.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..