„Мога да дам пример – булевардите „Сливница“, „Тодор Александров“, „Данаил Николаев“, „Никола Мушанов“ и др., има „зелена вълна“, която работи в 99% от случаите. Казвам 99%, защото при катастрофа се накъсва движението и образувайки се опашка, започва да се избягва тази „зелена“ вълна“, обясни инж. Петров.
По думите му, най-трудно е да се направи пресичаща се координация. Такава съществува на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Опълченска“, както и на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Константин Величков“, обясни Димитър Петров. Той добави, че след тежката катастрофа на бул. Сливница“, при която загинаха момче и момиче, светофарните уредби в София работят на 24-часов режим.
Инж. Димитър Петров уточни, че от Столичната община на няколко пъти са се опитали да върнат и мигането на зелената светлина на светофарите.
„Нашите проучвания, които направихме с камери, които заснемат преминаването на червен сигнал преди и след използването на мигащото зелено, показват няколко пъти намаляване на преминаването на червен сигнал, което дава една доста висока степен на намаление на вероятността на настъпване на тежко ПТП“, обясни инж. Петров.
Той добави, че данните са предоставени на Министерството на регионалното развитие.
„Там трябва да намери развръзка този технически спор, който се е образувал между различните експерти, но данните на територията на Столичната община дават доста добри резултати. Сигналите, които получаваме откакто беше премахнат експерименталния период, в който прекратихме използването на мигащо зелено на наша територия, показва, че хората го искат“, каза Димитър Петров.
Той добави, че на едно от големите кръстовища в София е изградена автоматизирана система, която събира информация за това дали е необходимо налагане на санкция за дадено нарушение. Системата констатира около 40-50 нарушители на седмица, обясни Димитър Петров.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..