· Как ще докоснем космоса и какво вероятно ще намерим там.
· Дали наближава времето на космическото пътуване и колонизацията на далечни планети?
· Кога ще можем да планираме следващата си ваканция не в Европа, а "на" Европа?
· Дали има вероятност в необятната космическа пустиня да ни посрещнат други далечни пътешественици?
Подробности разказа доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и преподавател в катедра "Астрономия". Той е носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Ученият ще представи под формата на дискусия една от най-интересните теми за колонизацията на космоса.
"Колонизацията на Марс става все по-близо и по-близо и може би ще я видим дори в рамките на нашия живот. Освен това, утре ще станем свидетели на разкриване на първата информация за най-големите проби взети от астероид. Мисията "Озирис-Рекс" посети астероида, донесе проби в края на септември и утре, 11 октомври ще бъдат споделени първите резултати от тях. Да видим дали има органични вещества, какви са, дали пък там някъде не се крие произходът на живота на Земята", сподели доц. д-р Божилов.
Той посочи, че е станало ясно, че на ледената луна на Юпитер - Европа са открити органични съединения и, че е възможно Европа да е потенциален дом на живот, подобен на този на Земята. Освен това каза, че всички астрономи до момента са открили около 5500 екзопланети, а в атмосферата на една от тези планети има отпечатък от водни пари.
"Около 30-40 от тях попадат в т. нар. "зона на обитаемост". Това е място около дадена звезда, в която планетата получава такава топлина, че ако има атмосфера, подходящо атмосферно налягане и вода, тази вода би текла на повърхността. От всички тези 5500 екзопланети едва няколко десетки можем да кажем, че са потенциален близнак на земята", отбеляза той.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност