Селото е като едно семейство

Гостуваме на с. Долни Раковец, община Радомир, прочуто с уникалната си природа, лечебните минерални извори и дългогодишните традиции в производството на чесън. Какво е да си на Фестивал на чесъна? Разговаряме с млади зеленчукопроизводители. разказваме и историята на старата църква „Свети Николай Чудотворец“.

Йорданка Атанасова е кметски наместник на с. Долни Раковец. Говорим за живота на село, традициите и обичаите, какво лекуват минералните извори, кои са забележителностите в региона:

Йорданка Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"За пръв път правим този фестивал. Дори и възрастните не могат да си спомнят събор ли е имало по този повод, фестивал ли. Идеята тръгна съвсем случайно - в културния календар на Радомир, септември е посветен на с. Долни Раковец със снимки на венци от чесън. Селото е като едно семейство. Идеи имах много, но нямах подкрепа. Без подкрепа не се работи.

Направихме детска площадка, училището го оправяме. В 2020 изкарахме 56 камиона боклук. Не успяхме да спечелим финансиране за продължаване на детската площадка в парк с алеи. Предстои да се направи временен покрив над старото училище. Тази придобивка ще е за селото. Помагат ни хора отвсякъде, пуснахме и водата в училището.

Във всеки дом има минерална вода, но нищо друго не е направено. От тази година имаме реплика на иконата на Света Богородица в църквата „Свети Николай Чудотворец“. Днес имаме състезание по приготвяне на домашни баници с праз лук и зелници. С чесъна се правят разядки заедно с магданоз.

Селото продължава да се развива, хората са сплотени. Има и доста деца. Имаме и двама съселяни на 93 години. Всяко населено място има свое минало, но сме известни най-вече с долнораковското масло (от чесън, б.р.). По постоянна регистрация сме 191, около 200 по настоящ."

Розали Христова, Десита Кулин и Владимир Георгиев – производители на чесън, организатори на фестивала на чесъна:

Розали Христова,

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Идеята за сдружението "Здраве в скилидка" дойде от нашите три семейства, които произвеждаме чесън. Той е с изключителни вкусови качества, но не е популярен. Надяваме се да продължим всяка година. Днес ще имаме фолклорна програма с изпълнители, танцьори, игри, дегустации на лучени баници, отворен е и пазарът. Освен чесън, имаме мед, млечни продукти и яйца. Венците от чесън ги изработваме ние, сплитаме го както се плете коса.

Живеем доста добре на село. За да се справяш, трябва усърден труд, нищо не идва наготово, но удовлетворението е огромно. Тук са корените ни. Можем винаги да отидем до големия град. Много по-здрави сме, децата ни растат свободно, тичайки по улиците. Раковското масло е паста от чесън, сол, олио, слагаме и мед, и шафран. То е традиция по Коледа. Всеки от нас има друга професия. С едногодишното ми дете сме почти постоянно навън." (Розали)

Владимир Георгиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Организацията на фестивала започна в началото на годината, но интензитета дойде накрая. Никой до последно не знае дали ще участва, винаги изкача нещо. Идеята за производство на чесън дойде преди 10 години, искахме да произвеждаме черен чесън, който е най-добър за ферментация, има високи нива захар. Почистват се главите от първата люспа, получава се, като се сложи в машина за ферментация, важно е температурата и влажността да са подходящи и се регулират. Тук и есенния, и пролетния чесън се засаждат в началото на март, първо започваме с есенния. Общо гледаме около 50 декара.

Работим във венци и всичко е според големината на скилидката. Оплели сме около 20 хиляди венци. Доста пипкаво е. Нашите баби сплитат венец за 2 минути. В един венец има над килограм от най-едрия, той е 20 лв. Задължително правим и туршия с чесън, може и джанки. Само вода, оцет и сол 1 лъжица, не се вари. Колкото е по-пресен чесънът, толкова за по-кратко става туршията. Продаваме чесъна директно на крайния потребител по пазарите. Няма определено ястие за чесъна, раковчани могат да го ядат само със сол. Хубаво е да се консумира профилактично.

Нашето село е по-различно, то е по-оживено. В по-студените месеци тук отново има хора. Хората започват да гледат все повече на здравето си и търсят хубава храна, особено по-младите. Човек трябва да подреди правилно времето си. Свикнали сме да се разбираме много добре." (Владимир)

Десита Кулин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Съпругът ми е с много дълбоки софийски корени и след 8 месеца каза да дойдем да се преместим тук. Като дойде тук не правеше разлика между кромид и чесън. Лесно е да отглеждаш 2 деца на село и да съчетаваш това с работа. Идват с мен в полето, превръщат го в игри и вършим много полезна работа.

Държа да запазим българската носия във времето, да имаш носия в дома си, е по-скъпо от злато. Купила съм и на децата. Шевиците, пафтите са изключително наследство. Поне веднъж на 6 месец трябва да ги слагаме. Облечена съм с радомирски литак - много е приятен за носене, лек е, добре се движиш. Няколко от бабите имат по много носии в гардероба си. На бабите дължим и много с чесъна. Като млади ни беше трудно. За 31 години съм успяла да създам много любов и разбирателство." (Десита)

Следващият ни гост е Дафинка Станоева – жената, която е реставрирала и се грижи за старата църква в селото „Свети Николай Чудотворец“:

Дафинка Станоева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Занимавам се с църквата от 12 години. Построена е между 15-и и 16-и век. Успяла е да просъществува и досега. Вкопана е 80 см в земята. До 1885 за служба се е приканвало с клепало. Тогава се купуват две камбани, с красиви растителни орнаменти от външната им страна. Остана една страна със замазани стенописи, другите са реставрирани. Не съм от това село, веднъж влязох в отворената врата, нямаше никакви икони, беше прашно и мръсно. Поисках да ме включат в църковното настоятелство. Разбрах, че хора от селото са я покрили със свои средства. Разбрах, че в 1971 е обявена за Паметник на културата от местно значение. Срещнахме се с художник-реставратор, който ни направи проекта без пари.

Църквата е била богата с икони и богослужебни книги. В 1946 са отнесени в новата църква, но след това им се губят следите. Само една е занесена в ОИМ-Перник за реставрация и съхранение. Намерихме я и ѝ направихме реплика. Всяка година взимаме оригинала на Голяма Богородица, идват от 300 до 500 човека. Отварям църквата само на големите празници, но всеки, който дойде в селото, ще му дам ключа, за да му се отключи късмета."

Всичките ѝ патила, липсата на външно финансиране и трудностите докато я докара до днешния ѝ вид - в разговора ѝ с водещата.

Завършваме с Мирена Костова, която заедно със съпруга си, а отскоро и детето им живеят в Долни Раковец:

Мирена Костова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Почти всеки уикенд идвахме при родителите на мъжа ми тук. Влюбихме се в една къща тук, беше съдба. Много ни помогнаха хората от селото, имаме прекрасни съседи, приели са ни като внуци. Редовно намираме на оградата торби с домати и краставици, подаръци за малкия. Шансовете му в детски ясли и градини са по-големи в малките места. На село е страхотно, но има и непредвидени разходи и ситуации. Много му харесва на двора, улицата му е продължение на двора, дворът много го отвори да яде плодове. Запазили сме възможността да взимаме най-доброто от двете локации, градът и селото. Ще видим във времето как ще се развиват нещата, особено с образованието.

При нас пандемията ни даде възможност да работим дистанционин от село. По време на майчинството се опитвам да не губя връзка с работната среда. Направихме беседка при детската площадка - като място за открити уроци, куклен театър, финансирането по проекта не ни стигна, ще го доразвием в бъдеще."