7
Гостуваме на с. Долни Раковец, община Радомир, прочуто с уникалната си природа, лечебните минерални извори и дългогодишните традиции в производството на чесън. Какво е да си на Фестивал на чесъна? Разговаряме с млади зеленчукопроизводители. разказваме и историята на старата църква „Свети Николай Чудотворец“.
Йорданка Атанасова е кметски наместник на с. Долни Раковец. Говорим за живота на село, традициите и обичаите, какво лекуват минералните извори, кои са забележителностите в региона:
"За пръв път правим този фестивал. Дори и възрастните не могат да си спомнят събор ли е имало по този повод, фестивал ли. Идеята тръгна съвсем случайно - в културния календар на Радомир, септември е посветен на с. Долни Раковец със снимки на венци от чесън. Селото е като едно семейство. Идеи имах много, но нямах подкрепа. Без подкрепа не се работи.
Направихме детска площадка, училището го оправяме. В 2020 изкарахме 56 камиона боклук. Не успяхме да спечелим финансиране за продължаване на детската площадка в парк с алеи. Предстои да се направи временен покрив над старото училище. Тази придобивка ще е за селото. Помагат ни хора отвсякъде, пуснахме и водата в училището.
Във всеки дом има минерална вода, но нищо друго не е направено. От тази година имаме реплика на иконата на Света Богородица в църквата „Свети Николай Чудотворец“. Днес имаме състезание по приготвяне на домашни баници с праз лук и зелници. С чесъна се правят разядки заедно с магданоз.
Селото продължава да се развива, хората са сплотени. Има и доста деца. Имаме и двама съселяни на 93 години. Всяко населено място има свое минало, но сме известни най-вече с долнораковското масло (от чесън, б.р.). По постоянна регистрация сме 191, около 200 по настоящ."
Розали Христова, Десита Кулин и Владимир Георгиев – производители на чесън, организатори на фестивала на чесъна:
"Идеята за сдружението "Здраве в скилидка" дойде от нашите три семейства, които произвеждаме чесън. Той е с изключителни вкусови качества, но не е популярен. Надяваме се да продължим всяка година. Днес ще имаме фолклорна програма с изпълнители, танцьори, игри, дегустации на лучени баници, отворен е и пазарът. Освен чесън, имаме мед, млечни продукти и яйца. Венците от чесън ги изработваме ние, сплитаме го както се плете коса.
Живеем доста добре на село. За да се справяш, трябва усърден труд, нищо не идва наготово, но удовлетворението е огромно. Тук са корените ни. Можем винаги да отидем до големия град. Много по-здрави сме, децата ни растат свободно, тичайки по улиците. Раковското масло е паста от чесън, сол, олио, слагаме и мед, и шафран. То е традиция по Коледа. Всеки от нас има друга професия. С едногодишното ми дете сме почти постоянно навън." (Розали)Следващият ни гост е Дафинка Станоева – жената, която е реставрирала и се грижи за старата църква в селото „Свети Николай Чудотворец“:
"Занимавам се с църквата от 12 години. Построена е между 15-и и 16-и век. Успяла е да просъществува и досега. Вкопана е 80 см в земята. До 1885 за служба се е приканвало с клепало. Тогава се купуват две камбани, с красиви растителни орнаменти от външната им страна. Остана една страна със замазани стенописи, другите са реставрирани. Не съм от това село, веднъж влязох в отворената врата, нямаше никакви икони, беше прашно и мръсно. Поисках да ме включат в църковното настоятелство. Разбрах, че хора от селото са я покрили със свои средства. Разбрах, че в 1971 е обявена за Паметник на културата от местно значение. Срещнахме се с художник-реставратор, който ни направи проекта без пари.
Църквата е била богата с икони и богослужебни книги. В 1946 са отнесени в новата църква, но след това им се губят следите. Само една е занесена в ОИМ-Перник за реставрация и съхранение. Намерихме я и ѝ направихме реплика. Всяка година взимаме оригинала на Голяма Богородица, идват от 300 до 500 човека. Отварям църквата само на големите празници, но всеки, който дойде в селото, ще му дам ключа, за да му се отключи късмета."
Всичките ѝ патила, липсата на външно финансиране и трудностите докато я докара до днешния ѝ вид - в разговора ѝ с водещата.
Завършваме с Мирена Костова, която заедно със съпруга си, а отскоро и детето им живеят в Долни Раковец:
"Почти всеки уикенд идвахме при родителите на мъжа ми тук. Влюбихме се в една къща тук, беше съдба. Много ни помогнаха хората от селото, имаме прекрасни съседи, приели са ни като внуци. Редовно намираме на оградата торби с домати и краставици, подаръци за малкия. Шансовете му в детски ясли и градини са по-големи в малките места. На село е страхотно, но има и непредвидени разходи и ситуации. Много му харесва на двора, улицата му е продължение на двора, дворът много го отвори да яде плодове. Запазили сме възможността да взимаме най-доброто от двете локации, градът и селото. Ще видим във времето как ще се развиват нещата, особено с образованието.
При нас пандемията ни даде възможност да работим дистанционин от село. По време на майчинството се опитвам да не губя връзка с работната среда. Направихме беседка при детската площадка - като място за открити уроци, куклен театър, финансирането по проекта не ни стигна, ще го доразвием в бъдеще."
Чуйте целия разговор на Константин Лавсов със зам.- кмета на район “Подуяне” в звуковия файл, както и анкетата на Ана Попова.
65 фирми и колекционери на минерали и фосили ще се включат в тазгодишното Великденското изложение в Националния Музей “Земята и хората”, съобщават от пресцентъра на музея. Събитието ще се проведе на 11, 12 и 13 април, а в изложението ще се включат и творци с авторски изделия с минерали - бижута, природни картини, сувенири и др. Работното време на..
През днешния ден облачността над югоизточната част от страната ще намалее и над повечето райони времето ще бъде ясно. Вятърът временно ще стихне. Минималните температури ще бъдат между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. През деня вятърът от северозапад отново ще се усили - до умерен, а..
Коментатори във "Форум" тази седмица са политологът и юрист Лидия Даскалова, и журналистът, асистент към Института по балканистика на БАН Калоян Константинов. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Несистемните партии в българската политика – временна мода или устойчива тенденция -..
Наднормено замърсяване с азотен диоксид в София през 2024 г., отчитат от екологичното сдружение "За Земята". Те призовават за спешни мерки, тъй като новите годишни данни от измерванията на сдружението показват тенденцията да е дори към по-високи концентрации на замърсителя. В над 91% от точките в столицата, в които "За Земята“ проследява..
Българските компании трябва да бъдат насочени към зелените иновации, за да бъдат конкурентноспособни. Инициативата за това да идва от частния сектор, но държавата трябва да осигури нужните инструменти, за да подпомогне развитието на икономиката. Тези послания и изводи отправиха участници в кръглата маса "Мисия Зелени Иновации: Възможности за..
Кога парите могат да се превърнат във форма на изкуство? Защо българската иконопис може да бъде основа за поп-арт? Каква е разликата между изкуството на Хубен Черкелов и това на Деймиън Хърст? Как образите на Габриел Гарсия Маркес, Статуята на свободата или пък паметника на свободата – Шипка, се събират в общ контекст, благодарение на Хубен, който..
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Променлива облачност; възможно е да превали сняг
Значителна облачност с дъжд
Значителна облачност със сняг