В България статистика за вродените сърдечни малформации има от 70-те години на ХХ век, но се смята, че световните проучвания се отнасят и за нашата страна. Според тях честотата е около 1% от живородените деца.
Това отбеляза пред БНР-Радио София проф. Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница (НКБ) при гостуването ѝ във връзка с предстоящия Световния ден на сърцето – 29 септември.
Проф. Кънева обясни, че сърдечно-съдовата система се формира в 6-8-ата седмица на бременността. В сътрудничество с акушер-гинеколозите могат да се открият сложните сърдечни малформации, при които шансът за качествен живот е много малък и се налагат поредица от операции. Тогава е разрешено прекъсване на бременността по медицински показания.
Ако откритата рано малформацията не е толкова тежка, може да се планира раждане в близост до НКБ и ако се налага, новороденото да бъде лекувано още в първите му дни.
„Една от големите ни болки е, че държавата не позволява да детските кариолози да се грижат за пациентите над 18-годишна възраст и това е за всички педиатрични подспециалности. Благодарение на доброто проследяване голяма част от пациентите, оперирани в детска възраст, преживяват. Има и малформации, при които трябва да работим заедно с кардиолозите за възрастни, да се съветваме един друг в името на здравето на пациентите“, изтъкна специалистът.
Детските кардиолози са дали свое становище в Министерството на здравеопазването и НЗОК всяко дете до 6-месечна възраст да има направено ехокардиографско изследване, за да може достатъчно рано да се разбере дали има структурна вродена сърдечна малформация. Така се прави за бъбреците от нефролозите, но кардиолозите все още нямат разрешение.
Проф. Анна Кънева посъветва хората да водят природосъобразен начин на живот с достатъчно движение и добра храна. Отбеляза, че атеросклеротични плаки са открити и при деца, тъй че профилактиката трябва да започне много рано.
По думите на специалиста, не трябва да отлагаме преглед при кардиолог, ако чувстваме гръдна болка при усилие, имаме главоболие или световъртеж при физически усилия.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..