Няколко години след обявяването на българската независимост сме признати в световен мащаб като независима страна. С акцент върху събитията случили се в Деня на Независимостта преди 115 години, какви са или репарациите, а след това и предимствата е разговора с д-р Валентина Задгорска, ръководител на отдел "Нова и най-нова история на България" в Националния исторически музей.
С какво страната ни е била ощетена и какви са били зависимостите докато постигнем тази независимост?
Съгласно Берлинския договор България е била васално княжество, подвластно на султана. Това означава, че тя е търпяла редица ограничения – във своята външна политика, ограничена е да сключва търговски договори, трябва да плаща годишен данък на Османската империя и да участва в изплащането на държавния дълг на същата към други страни, посочи тя. По думите й най-много тегне върху държавата ни така нареченият "Режим на капитулациите", според който всички търговски договори сключени между западните държави и Османската империя, с които се ползват привилегии, митнически тарифни облекчения са били валидни и за Княжество България. Това силно ограничава икономическото развитие на страната.
"Но важното е, че Княжеството успява да заобикаля тези ограничителни клаузи, което е основна предпоставка да се стигне до 1908 година. България постига успехи в своето икономическо, политическо и културно развитие и това дава възможност да започне да работи за своята независимост", поясни Задгорска.
"Обявяването на Независимостта е задача, която не е родена спонтанно през 1908 година. Тя е резултат от дългогодишна дипломатическа подготовка, която се извършва от монарха и от правителствата управлявали дотогава. Резултат е също и от благоприятната международна обстановка настъпила през 1908 година - това е Младотурската революция с която се извършва преврат, целящ да ограничи правомощията на султана и да предотврати намесата на Великите сили в Македония и Одрин", изтъкна тя.
Не на последно място по важност е бил стремежът на всички български правителства да извоюват нашата независимост. Такива опити е имало още от 1887 година, разкри д-р Валентина Задгорска.
Според нея третият по важност фактор е, че в благоприятната политическа обстановка очакванията са били, че поне една от Великите сили подписала Берлинския договор, ще подкрепи нашата независимост.
Още за всички исторически събития и предпоставки довели до Независимостта на България, може да чуете в звуковия файл. С д-р Валентина Задгорска разговаря Божидар Янев.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Предимно облачно
Краткотраен дъжд
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Ще превали и прегърми
Променлива облачност; възможно е да превали