Социалното министерство (МТСП) публикува за обществено обсъждане промени в Кодекса на труда, които да уредят по детайлно работата от разстояние и дистанционния труд, както и налагащият се хибриден модел на работа.
Сега действащата уредба на тези форми на труд е от 2011 г. и не съответства на последиците от пандемията от Covid-19 и развитието на комуникационните технологии, се мотивират от ведомството.
Срокът за обществено обсъждане на проекта за промени за работа от разстояние е 11 септември т.г..
Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и обхваща едва 10% от работниците, се налагат промени, за да се гарантират от една страна безопасните условия на труд, а от друга - отчитането на работното време и да се разсеят притесненията за прекомерен контрол от страна на работодателите.
Разговор с акцент по темата с доц. Теодор Дечев – директор на отдел „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
„Ние сме участвали в работната група, която е подготвила тези текстове, те не са измислени от МТСП. Нормативното уреждане на работата от разстояние за целия ЕС става през 2002 година, а до 2006-а всички държави са направили необходимите промени, нужни за регулиране работата от разстояние“, посочи той.
По думите му, това първо споразумение между работодатели, работници и профсъюзи, е въведено на европейско ниво не като директива, а като доброволно прието – в зависимост от националните традиции и възможности. За едни страни са направени промени в Кодекса на труда, за други са въведени кодекси за добри практики, за трети са разписани подробни споразумения, които се следват.
„България не попадна в тази вълна на регулация, защото ние влязохме в ЕС година по-късно – 2007 г. Но не сме се забавили прекалено дълго, защото през 2010 г. вече имаше споразумение между представителните организации на работодателите и работниците, с което на практика се въвеждаше в България европейското споразумение. А то предвиждаше промени в Кодекса на труда, които бяха направени“, уточни доц. Теодор Дечев.
Със синдикатите въпросът е обсъден в работна група. От АИКБ са съгласни с приетия оригинален текст.
Дечев се позова на твърдение, записано в текста, според което няма ясно регламентирано задължение, мястото, от което се извършва работата от разстояние, и периодите на работа извън предприятието да се установяват по споразумение, т.е. да се вписват в трудовия договор.
„В нашата представа в трудовия договор може да бъде записано всичко, за което се съгласяват работодателят и работникът, той е индивидуален акт, няма нищо лошо тези детайли да се фиксират“.
Твърди се, че липсата на пряк контрол и контакт с работодателя е предизвикателство за възлагането и отчитането на работата, както и за осигуряване на безопасни условия на труд, но вярвам, че всеки ще се съгласи, че хората избягват да поддържат нездравословни и небезопасни условия в дома. По-скоро обратното - работодателите са под подозрение, че на работното място може да бъде по-неуютно, отколкото в дома. Що се отнася до възлагането и отчитането на работата - в редица случаи тя се отчита като цял, завършен, оперативен цикъл , коментира още доц. Дечев.
Според него текстовете не предизвикват тенденция за притеснение, но има нещо свързано с изкуствения интелект и т.нар. алгоритми, което според редица организации и "според писателите-фантасти може да доведе до прекомерен контрол от страна на работодателя. Поради това има и такъв текст, че когато се намеси ИИ, винаги следва да има и човешки контрол.
Дечев допълни: „Ние нямаме нищо против, че човекът и неговите права са в тезата на дигиталната трансформация – нещо повече, във връзка с това работодатели и синдикати на европейско равнище са написали отделно споразумение още през 2020 година, за което ние работим съвместно със синдикатите за въвеждането му в България“.
Още подробности, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..