Интересна среща в предаването „Радиокафе“ с художника Хубен Черкелов, който дълги години живее отвъд Океана.
С живеещият в Ню Йорк художник разговорът е за градската среда и естетика в Ню Йорк и София, за новите му проекти, както и за изкуството, вплетено в банкноти.
Споделя, че една от най-важните черти в творчеството на един творец - независимо дали е художник, композитор или писател, е да има своя лична тема, ярка асоциация в творчеството си, запазена малка дори – по думите му това говори за едно израстване, узряване на таланта.
„В началото всеки пробва и търси своя стил, това като натюрел, за да може да го изрази в творчеството си и често това отнема години при повечето хора“, пояснява творецът и допълва: „При мен се получи около 30-годишна възраст, тогава успях да сумирам своите учения, които са в кулминацията си днес. – използвам знаци, които са върху банкноти, или монети, финансови документи, но това е само един опит за комуникация, както всяко изкуство комуникира със зрителите, така и ние комуникираме с непознати хора чрез банкноти.“
Работил в най-различни сфери на изкуството – видео, фотография, живопис, започва да обръща внимание на образите върху монетите от 25 цента като символ на изкуство, идеята му се харесва и възприема добре от публиката, от галеристи и колекционери, а самият той възприема това като знак, че трябва да продължи в тази посока.
Късметът винаги помага, но не идваме от страна, чиито художници се търсят. Музиканти - може би да, защото имаме прекрасни музиканти, но освен Христо Явашев, българските художници не са толкова познати по света и в Америка, твърди Хубен Черкелов.
Има много малка доза късмет, няма лоби и колекционери, по-важно е да имаш целеустременост и артистични умения, подчерта той.
„Оттам-нататък, ако съдбата реши да те срещне с някой, който да ти помогне в кариерата, това е добре. Но не мисля, че късметът при мен е определящ“, отбелязва художникът.
„Тръгвайки от България, си взех няколко картини и дори не бях сигурен, че ще остана в Америка. Преди това съм ходил там и съм правил изложби, имах много добра представа от американското изкуство и за това как работи пазарният механизъм в изкуството, затова прецених, абсолютно ирационално ,че имам шанс да стана част от американската култура и от обмена на идеи за изкуство“, изтъква той.
Разказът за началото на професионалния му път в Америка, продължава в разговора.
„Отне ми може би 5-6 години докато избистря този стил, за да бъде той търсен и продаваем, трябваше да имам 40-50 произведения вече създадени, готови, преди да започна да правя изложби, разказва Хубен Черкелов.
Това, което публиката не вижда е, че да си художник е едно самотно занимание, отнема часове, за да се изгради една картина, което не винаги става и много често се налага да се сбогуваш със седмици работа – да си кажеш „Не е станало, дай нататък“, което е част от процеса на възмъжаване, казва още той.
„Животът не е толкова социален, колкото изглежда. Хората се виждат и събират на откриване, но това са предимно приятели, но общуването между художниците е изцяло в социалните мрежи“, твърди Черкелов.
По думите му събитията се организират няколко месеца предварително и в никакъв случай не са спонтанни.
„За съжаление, не съм голям оптимист от това което виждам в България. Имах по-големи очаквания по-скоро – с приемането ни в Европейската общност през 2007 г., минаха много години оттогава. Художествената сцена не се е развила, или поне не в посоката в която се надявах, почти няма големи музейни изложби които да посещават страната ни, няма комуникация и обмен между нашите музеи – много е тъжно…
Трябваше да се създадат повече колекционери – реално те са по-малко, отколкото през 90-те. Галерии в София има, но доколкото съм чувал, те не са много успешни финансово, поради факта, че няма достатъчно колекционери. Има и нелоши художници, но този механизъм за изобразителното изкуство отсъства", пояснява Черкелов.
Чуйте неговите доводи за причините, които рисуват тази мрачна картина, погледът му от Ню Йорк към България, за предстоящата му изложба в Тайпе, Азия и плановете му на родна земя. С него разговаря Лили Големинова.
Гост в днешното предаване "Форум" беше доц. Александър Христов - комуникационен специалист и университетски преподавател, както и Иво Инджов, политически наблюдател с интерес в медийните изследвания. Част от обсъжданите теми бяха: Политическият сезон в страната Предстоящото връчване на първия мандат за съставяне на правителство от..
С малки, но доста ефективни промени в ежедневието и начина ни на живот, можем да постигнем изключителни резултати за намаляването на вредните въздействия върху климата. Именно на тези промени залагат от сдружение "Обществен компас", насочвайки вниманието на младите хора на възраст между 15 и 29 години към проекта "От теб зависи!“, чиято цел е..
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Американският президент Джо Байдън и бившия президент Доналд Тръмп се изправиха един срещу друг в дългоочаквания си първи дебат от тазгодишната предизборна кампания. Двамата се срещнаха в Атланта в опит да убедят нерешилите за кого да гласуват. Байдън като основна задача имаше да успокои избирателите и демократическата партия, да покаже, че ще има..
Второто издание на фестивала "Паркът" в София предвижда разнообразна културна програма, която ще се разгърне в рамките на три дни - от 28 до 30 юни, на 3 сцени, при вход свободен, съобщиха пред БНР-Радио София организаторите от сдруженията "Колективът" и "100 стола". Откриването е на покрива на многоетажния паркинг в Бизнес парка в жк..
През следващата седмица започват разговори между политическите формации в Столичния общински съвет (СОС) за изготвянето на нови критерии и процедури, по които ще се избират ръководствата на общинските дружества. Инициатори са от групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" (Спаси София), които вече са изготвили методология, но..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..