Интересна среща в предаването „Радиокафе“ с художника Хубен Черкелов, който дълги години живее отвъд Океана.
С живеещият в Ню Йорк художник разговорът е за градската среда и естетика в Ню Йорк и София, за новите му проекти, както и за изкуството, вплетено в банкноти.
Споделя, че една от най-важните черти в творчеството на един творец - независимо дали е художник, композитор или писател, е да има своя лична тема, ярка асоциация в творчеството си, запазена малка дори – по думите му това говори за едно израстване, узряване на таланта.
„В началото всеки пробва и търси своя стил, това като натюрел, за да може да го изрази в творчеството си и често това отнема години при повечето хора“, пояснява творецът и допълва: „При мен се получи около 30-годишна възраст, тогава успях да сумирам своите учения, които са в кулминацията си днес. – използвам знаци, които са върху банкноти, или монети, финансови документи, но това е само един опит за комуникация, както всяко изкуство комуникира със зрителите, така и ние комуникираме с непознати хора чрез банкноти.“
Работил в най-различни сфери на изкуството – видео, фотография, живопис, започва да обръща внимание на образите върху монетите от 25 цента като символ на изкуство, идеята му се харесва и възприема добре от публиката, от галеристи и колекционери, а самият той възприема това като знак, че трябва да продължи в тази посока.
Късметът винаги помага, но не идваме от страна, чиито художници се търсят. Музиканти - може би да, защото имаме прекрасни музиканти, но освен Христо Явашев, българските художници не са толкова познати по света и в Америка, твърди Хубен Черкелов.
Има много малка доза късмет, няма лоби и колекционери, по-важно е да имаш целеустременост и артистични умения, подчерта той.
„Оттам-нататък, ако съдбата реши да те срещне с някой, който да ти помогне в кариерата, това е добре. Но не мисля, че късметът при мен е определящ“, отбелязва художникът.
„Тръгвайки от България, си взех няколко картини и дори не бях сигурен, че ще остана в Америка. Преди това съм ходил там и съм правил изложби, имах много добра представа от американското изкуство и за това как работи пазарният механизъм в изкуството, затова прецених, абсолютно ирационално ,че имам шанс да стана част от американската култура и от обмена на идеи за изкуство“, изтъква той.
Разказът за началото на професионалния му път в Америка, продължава в разговора.
„Отне ми може би 5-6 години докато избистря този стил, за да бъде той търсен и продаваем, трябваше да имам 40-50 произведения вече създадени, готови, преди да започна да правя изложби, разказва Хубен Черкелов.
Това, което публиката не вижда е, че да си художник е едно самотно занимание, отнема часове, за да се изгради една картина, което не винаги става и много често се налага да се сбогуваш със седмици работа – да си кажеш „Не е станало, дай нататък“, което е част от процеса на възмъжаване, казва още той.
„Животът не е толкова социален, колкото изглежда. Хората се виждат и събират на откриване, но това са предимно приятели, но общуването между художниците е изцяло в социалните мрежи“, твърди Черкелов.
По думите му събитията се организират няколко месеца предварително и в никакъв случай не са спонтанни.
„За съжаление, не съм голям оптимист от това което виждам в България. Имах по-големи очаквания по-скоро – с приемането ни в Европейската общност през 2007 г., минаха много години оттогава. Художествената сцена не се е развила, или поне не в посоката в която се надявах, почти няма големи музейни изложби които да посещават страната ни, няма комуникация и обмен между нашите музеи – много е тъжно…
Трябваше да се създадат повече колекционери – реално те са по-малко, отколкото през 90-те. Галерии в София има, но доколкото съм чувал, те не са много успешни финансово, поради факта, че няма достатъчно колекционери. Има и нелоши художници, но този механизъм за изобразителното изкуство отсъства", пояснява Черкелов.
Чуйте неговите доводи за причините, които рисуват тази мрачна картина, погледът му от Ню Йорк към България, за предстоящата му изложба в Тайпе, Азия и плановете му на родна земя. С него разговаря Лили Големинова.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..