Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Къщата с черешите - една не просто семейна история

Снимка: личен архив

Една истинска и много вълнуваща история разказа журналистът Валентина Петкова в предаването "Ритъмът на столицата" – историята на Къщата с черешите, която е разположена в кв."Манастирски ливади", някогашният "Боянски възход". Как се поддържа днес този дом и какво крие вкусът на черешите в него, сподели с нас авторката  и на едноименната книга, която е много тясно свързана с този дом.

Къщата с черешите е построена в началото на 30-те години на миналия век в малкото кварталче "Боянски възход" изпъстрено с китни къщички, някои от тях запазени и до днес, други вече разрушени поради застрояването в днешния квартал "Манастирски ливади". Валентина Петкова поясни, че е посветила книгата си в памет на своя съпруг, спортния журналист Владимир Петков, от чието семейство води началото си историята.


Неговият баща, финансист, образован богат човек, наследява около 10 декара земя в Боянски ливади и решава да си построи вила, защото тогавашното местонахождение на имота се е намирало на 30 минути път с трамвай от центъра на София. Любовта му към земята го е подтикнала преди да построи вилата да направи огромна овощна градина с над 50 вида черешови дървета, както и други плодни дръвчета и зеленчукови насаждения. Къщата е строена със замах, завършена в рамките на 3 години, построена е с дълбоко мазе, дебели стени, мансардна половина с кокетни триъгълни прозорчета и полукръгла тераса с изглед към Витоша и "Копитото". Обзаведена е с мебели от дърворезба и с много вкус.


"Въпреки премеждията на фамилията, къщата оцелява и сме успели да я съхраним и до днес", уверява Петкова. Дошло време собственикът на имота да потърси човек, който да му помага в градината. Свързват го работлив човек от шопските села, ватман от красноселското депо, който по-късно под претекст, че няма къде да живее се настанява със семейството си на мансардния етаж. След време освен, че краде от имуществото на собственика, ватманът пише донос срещу него към ОФ организацията, обвинявайки своя хазяин за враг на народа, буржоа и много вреден човек. В един октомврийски ден, собственикът Константин Петков получава заповед за изселване.

Той трябвало да напусне къщата и София в рамките на 24 часа, заедно с жена си и шестгодишния им син – Владимир Петков.

"Свекърът ми никога не се завърна в къщата, но след 18 години съпругът ми и майка му се завръщат 18 години по-късно. Оказва се, че завърнали се, те няма къде да живеят, защото в къщата с черешите са настанени наематели верни на новата власт", споделя Петкова.


Какво се случва с персонажите в историята – с неблагодарния ватман, който служейки си с лъжи преобръща съдбата и почти унищожава живота на едно семейство, с Къщата с черешите, как тя и до днес пази зад стените си този дух на нейните собственици, интелигентни хора на духа? В нея има огромна библиотека с книги в кожени подвързии и златни буквички. 

"За нас най-ценното е, че този дух и тази атмосфера успяхме да я съхраним", категорична е журналистката Валентина Петкова. Чуйте още от нейния разказ в разговора на Катя Василева.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36