Растенията, чиито цветове са били опрашени от медоносни пчели дават по-нискокачествени семена. Това съобщават от The Byte. Явлението може да е породено от това, че пчелите прекарват повече време в бръмчене между цветовете на едно и също растение. Това води до падане на повечето от собствения прашец на цвета обратно върху него, в резултат на което се произвеждат повече семена, съобщават изследователите.
Медоносните пчели са особено важни за опрашване на хранителните ни запаси. Те предизвикват особено внимание в обществените кръгове. Изследванията сочат, че в усилията за опазване на околната среда трябва да се приоритизират опрашители като диви пчели, пеперуди и молци.
Еколозите Джошуа Кон и Дилън Травис от Калифорнийския университет в Сан Диего проследяват опрашването на три местни растения - бял и черен градински чай, както и далечна фацелия, които виреят в окръг Сан Диего.
Дилън Травис е прекарвал часове в очакване на един-единствен опрашител - медоносна, дива пчела или насекомо от друг вид. След това ученият е поставял мрежест плик и след образуването на семена ги е събирал.
Въпреки, че местните пчели в окръга наброяват над 650 вида, най-честият посетител на цветята е западната медоносна пчела, която не е местен вид. "Каквито и растения да цъфтят обилно, те простоса пълни с медоносни пчели", отбелязва Кон.
В оранжерия учени отглеждат събраните семена и правят анализ на тяхното качество, като например колко от тях са покълнали. Белият и черният градински чай образуват приблизително половината семена от цветове, които са били опрашени от медоносни пчели, в сравнение с други видове насекоми.
Опрашените от пчели семена се развиват в растения с по-малко на брой цветове. Черната салвия пък например има по-малко семена в сравнение с кръстосаното опрашване на ръка. Медоносните пчели посещават два пъти по-често цветовете на едно растение, отколкото другите опрашители, което води до близкородствено кръстосване. Останалите насекоми летят между различни растения, вероятно пренасяйки по-разнообразен прашец.
"Новото откритие е тревожно", смята Травис и допълва: "Поради методичния навик на медоносните пчели за опрашване е вероятно резултатите да са от значение за други растения. Но е трудно да се знае как ще се развият нещата в дългосрочен план".
"Една потенциална последица може да бъде, че местните растителни популации намаляват, тъй като следващите поколения стават все по-близкородствени, намалявайки биоразнообразието. Би било просветляващо да видим как тези растения се справят след няколко поколения", заявява екологът в университета Корнел - Мария ван Дайк.
"Засега това проучване е пример за това защо повече внимание върху опазването на биоразнообразието трябва да бъде насочено върху местните пчели и други опрашители, които са жизненоважни за екосистемите и селското стопанство, в допълнение към медоносните пчели", допълни тя. Медоносните пчели и много други насекоми са застрашени както от употребата на пестициди, така и от изменението на климата.
"Време е наистина да прехвърлим зависимостта си от опрашването от медоносни пчели към други местни видове", сподели ентомологът Джая Сраванти Моккапати от Penn State University.
"Отглеждането на местни видове цветя е един от начините за подпомагането им, както и добавянето на местообитания за гнездене - като клонки и гниеща дървесина - към дворовете на домовете", заключи тя.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно