Въпреки че в България липсват преки финансови стимули за закупуване на електромобили, от началото на 2023 г. са регистрирани над 4500.
МОСВ поиска такива съфинансиращи суми да се дават от европейска програма, но това никъде не е допуснато.
Това заяви пред БНР-Радио София Илия Левков от Индустриален клъстер „Електромобили“ (▼).
„У нас пушещите автомобили трябва да бъдат конфискувани. Държавата трябва да реши развитие на транспорта в тази посока. Все още цените са високи за нашите стандарти. Има финансови стимули за общински институции, например, но след обществена поръчка трябва да се плати цялата стойност на колата и чак тогава може да се кандидатства за субсидия пред Националния екодоверителен фонд. Много по-добре е този стимул да е първата вноска за лизинг“, отбеляза Левков.
По отношение на електромобилите в Европа безапелационно на първо място е Норвегия, категоричен е експертът. Той посочи, че първоначално в северната страна е имало стимули – общо около 17 500 евро финансова инжекция, включително и неплащане на данъци. Там обаче пазарът е толкова наситен, че вече втора година няма такива стимули за покупка на електромобили.
По думите на специалиста, софиянци вече спокойно могат да отидат на море с електромобил - с 1-2 почивки, които са нужни и за друго.
На територията на страната има достатъчно бързи зарядни станции, съществува и възможност да запазиш час за зареждане онлайн.
„Зарядната инфраструктура не трябва да е безплатна, но не и спекулативна – допълни Левков. И подчерта - Електромобилът трябва да е услуга, а не собственост.
Той каза още, че стандартната гаранция на повечето батерии е 8 години. След първите 10 години капацитетът спада с 20%, но батерията може да се използва за складиране на фотоволтаична енергия.
Следващият лидер в света ще бъде Китай. Там продадените електрически автомобила за година са 1,4 млн.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..