Мобилното ни студио днес е в град Копривщица. Мястото е споделеният двор на най-старото класно училище в България - “Св.Св. Кирил и Методий” от 1837-а година и Народно читалище “Хаджи Ненчо Палавеев - 1869”.
Какво вълнува копривщени днес? Какви са важните задачи за решаване и как ще се реализират плановете? Пръв гост е Бойка Дюлгярова - кмет на Община Копривщица:
"Имахме фестивал на изкуствата, която завърши в събота с клуб "Гайтани" - "Светлината на хорото". Снощи в местността Войводенец на хорото на челници бяха около 1500 човека.
Освен водопреносната, също канализационната мрежи са от 60-65 г. Използваме малко от трите ни водоизточника, защото тръбите се пукат, затова променяме цялостно мрежата. Копае се на 4 м под реката. Имаме завършени, но невключени метри, но не можехме до скоро да прекопаем пътната мрежа. Всичко ще се случи за 180 дни, забавиха ни валежите и честванията.
Пътят е отремонтиран с кръпки в големите дупки, предвидено е цялостно преасфалтиране, предстои избор на изпълнител и пари. Пътят е републикански и зависи от АПИ.
Тази година ще имаме 85 участника в детската музикална академия, започнахме с тромбони и включихме и тромпети, ударни и флейти, удължихме я на 7 дни. Преподавателите много харесаха и мястото, и нашите деца от духовия оркестър. Имаме деца вече в Операта, в Гвардейския."
Любомир Цеков - председател на Общинския съвет в Община Копривщица продължава:
"Тук се живее много спокойно. Приеха ме в началото с недоверие, като "ванкашен". Аз съм зет, от 1981 след сключването на брака, си се чувствам чист копривщенец. Живущите са 1700-1800, през пандемията хората надойдоха в къщите си и работиха оттук. Интернет-връзката е доста добра, имаме избор от добро до най-добро.
ОС е структуриран от различни партии, но нямаме партийни спорове и не пречим при решаването на даден проблем, сядаме на една маса. Мандатът минава бързо, ако си пречим един на друг, нещата няма да вървят. Приоритетите - запазване на гората, инфраструктура, има доста критика, но нещата вървят. Балансът е труден, но хората се справят. Срещаме се ежедневно с хората."
Стоян Павлов - Председател на Народно читалище “Хаджи Ненчо Палавеев - 1869”:
"Акустиката в залата ни е уникална, това е благодарение на Хаджи Ненчо, който е довел най-добрите майстори. Сградата в едната ѝ част и земята са дарени от него. Стараем се читалището да е сбор от културни и образователни дейности. Сега започваме мегданските хора на лятната сцена - всяка събота, когато няма друго събитие.
Имаме състави за танци за малки, за пораснали и за възрастни, клуб за гайдари, певчески - за стари градски и за народни песни, театрални групи за млади и възрастни, младежки съвременни танци. Направихме по проект "Женско царство" и читалището беше препълнено от роднините на играещите. След пандемията бе като рестарт. Имаме и школи, и езикови курсове, помагаме и на "Мастър ъф арт" - фестивалът, който тече и в момента.
Работим с общината, музеите, училищата, никой не ти отказва, всички работим заедно. Библиотеката ни е с 32000 заглавия, безплатна е, никой няма да те върне, открихме и външна библиотека, на открито. Радваме се като ни откраднат книгите.
Отново се включва кметицата г-жа Дюлгярова: "Направили сме интерактивно триизмерно двуезично представяне на собствеността на Х.Ненчо Палавеев, той е дарил и инструментите на духовия оркестър. Ще открием изложбата преди лятната академия."
И отново Стоян Павлов: "Всички събития са едно цяло, следва ежегодният ни "малък събор". Не познавам човек, който не може да си намери работа. В целия град има навсякъде къде да се работи." "Няма майстори за калдъръми и дувари" - вметва кметицата.
Поредната копривщенска фигура е Марияна Цолова - Директор на СУ “Любен Каравелов” и старши учител начален етап в училището:
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..