Найден Тодоров за Дютоа, Плетньов, Петренко, Погорелич и други музикални истории в новия сезон на Софийската филхармония:
Новият сезон на Софийската филхармония вече е ясен – какво обаче се крие зад бляскавите концерти в афиша? Това разказва в "Радиокафе" Найден Тодоров - интересно, откровено и с чувство за (музикантски) хумор.
Как всъщност се „прави“ един сезон. Три са компонентите – „за какво съм мечтал аз; за какво мечтае публиката според анкетите, които непрестанно „пускаме“ сред тях, и да ви кажа, хората стават все по-смели и може би не подозират колко много се съобразяваме с тяхното мнение; и третото са имената, които кристализират, когато съпоставя сезоните на 7-8 от най-големите оркестри и на 5-6 от най-престижните зали. Когато дадено име се появи няколко пъти, аз разбирам, че трябва да се стремя да го доведа в София“.
Според Найден Тодоров в класическата музика генерално има един проблем и той е в следствие на краха на големите звукозаписни компании, които преди са създавали големите световни звезди, както и на рухването на империята Караян – „не съществува онази сила, която „хващаше“ още от деца Ан-Софи Мутер или Евгений Кисин и ги правеше големи, и те са такива и до днес. Днес социалните мрежи играят тази роля, те могат да създават звезди, но нямат онези високи критерии“. Това обсъждаме с Найден Тодоров, както и факта, че днес има регионални звезди, но не и световни.
Иначе, за да присъства в афиша на есенния сезон, от най-много убеждаване е имал нужда Шарл Дютоа, който продължава да бъде един от най-търсени диригенти днес – „много му е пълен графикът наистина, но аз се възползвах от обещанието, което даде при предното си гостуване – тогава каза, че ще дойде пак. Е, припомних му го, заявих, че публиката го очаква, музикантите – също. И ето – намери пролука“. Тук Найден Тодоров разказа и за едно ненадейно „прескачане“ на Шарл Дютоа до зала България, когато минавал през София на път за почивка в Турция и решил да разгледа залата, „портиерите не са били като сега, пуснали го, имало репетиция, Емил Табаков дирижирал и по едно време се обръща и вижда как Шарл Дютоа наднича през вратата, след което си тръгва“ – добавя той. Кака завършва този любопитен епизод – чуйте в записа. Шарл Дютоа ще дирижира Камий Тома (виолончелистката, която свиреше по покривите на Париж), в програмата - Габриел Форе и симфония „Из Новия свят“ на Дворжак.
„Ако искаме да сме част от света, номерът е, не само да дойдат големите звезди, но и да повторят, и да потретят“ – разкрива Найден Тодоров, В този ред на мисли, през следващия сезон се завръщат да свирят в София и Вадим Репин, и Максим Венгеров, и Иво Погорелич (с рецитал – както при първото си идване в София преди 40 години), и Веско Ешкенази, и Сергей Хачатрян (вече като диригент, той ще е на пулта при откриването на сезона).
Едно голямо име, която много-много отдавна не се е появявало в софийския афиш е това на Михаил Плетньов. „Исках да дойде като диригент, но идва като пианист, ще свири Втория концерт на Рахманинов в годината на Рахманинов и кой съм аз, че да кажа „не“ – обяснава Найден Тодоров.
Софийският си дебют ще направи диригентът на Кралския оркестър в Лондон Василий Петренко, и то малко преди Коледа, при това с Лешникотрошачката. А специално за представянето на своя концерт за виолончело и оркестър, написан за Готие Капюсон, в София пристига и прочутият филмов композитор Дани Елфман, в чиято творческа биография е създаването на музика за почти всички филми на Тим Бъртън.
Друга любопитна история от предстоящия сезон на Софийската филхармония е свързана с двама братя – Даниел и Андреас Отензаймер. И двамата са кларинетисти и „са завзели (казано с усмивка от Найден Тодоров) двата най-големи европейски оркестъра – Даниел е първи кларинетист на Виенската филхармония, а Андреас – на Берлинската филхармония. Много хора ме питаха защо не поканя някой от тях, а аз исках да поканя и двамата. Е, не очаквах, че това ще се случи на един концерт, но ето – Андреас ще дирижира, а Даниел ще свири“.
Всичко това ще се случва наесен. Междувременно има и летен сезон на Филхармонията, реализиран съвместно със Столична община. Има и Арт вечери в Правец на 21 и 22 юли, като на едната от тях ще прозвучи Музика на фойерверките от Хендел. Наистина със фойерверки. Не е за пропускане.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..