Преди близо 100 години, през 1925 година българската учителка Мария Влайкова завещава безвъзмездно на Министерството на просвещението сградата, в който днес се намира едноименното кино. Условието било - с получените приходи да се финансира образованието в чужбина на 6 от най даровитите български артисти.
Точно такива млади хора застават зад идеята и реализират театралния спектакъл „Кино „Лента“.
В студиото на БНР-Радио София гостуваха режисьорът на пиесата Мария Страшилова и един от участващите актьори Александър Притуп (другите са Светлозар Начев, Никол Василева, Мартин Иванов) и разказаха за реализацията и намеренията на създателите.
Проектът е на сдружение „Шум и Бяс“, а текстът е вдъхновен от действителни събития.
„Бях чела статията на Денис Българанов „Какво е нужно, за да се спаси едно кино“, бях запозната по-подробно с историята на кино „Влайкова“, а тя е много интересна. Идеята ни беше всеки един от персонажите да бъде свързан по някакъв начин с някоя от 4-те различни периода от съществуването на самото кино - царския период, комунистическия, 70-те години и четвъртия – 90-те, заедно с конфликтите във всяка от тези епохи. Потърсих начин да обвържа историята с вътрешния конфликт на всеки един от героите в самата пиеса“, отбеляза Мария Страшилова.
„Още когато започнахме да пишем този проект, едно от нещата, на които много исках да обърна внимание, е как в България постоянно се унищожават културно наследство, културни паметници, читалища и училища. Според мен това много голям проблем“, каза Александър Притуп.
Създателите на постановката са приложили рядък за България метод - сайт-спесифик (site-specific), по който максимално се използва пространството, в което се разиграва съответната културна проява. Пиесата е за киното, в което се играе, действието не се развива само на сцената.
Чуйте още подробности по темата в разговора на Гергана Пейкова.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..