Докато има почукване по корпуса, винаги има шансове за спасение

"Аз искам да отбележа, че между подводниците, с които съм имал възможността да се запознавам и да командвам и тези батискафи има не малка разлика. Те са предвидени за работа на много по-големи дълбочини, но с по-малка автономност и по-малък екипаж. Това, което аз следя като съпричастен човек, водолаз и подводничар е, че моето лично мнение е, че шансът за оцеляване на петимата на борда вече е твърде малък. Както споменаха и канадските власти, запасът от въздух, който имат е за четири денонощия и следейки събитията твърде малко остава", отбеляза Кукуров.

По думите му трудността за локализиране се състои това, че дълбочината е твърде голяма - около 2500 метра.

"Според мен проблемът няма да е толкова в локализирането на обекта, тъй като се знае сравнително къде е. Отвътре хората все още показват жизнена дейност, тоест, има сигнали, че са живи, но по-голямото предизвикателство е изваждането на подводницата, защото една спасителна операция на такива дълбочини изисква поне според мен голяма логистика и време за подготовка", каза Кукуров.

Той посочи, че рисковете да се слезе на такава дълбочина са големи, но развитието на технологиите се ражда точно от такива смели хора. Освен това каза, че шанс за спасение винаги има, тъй като има начини за облекчаване на консумацията на въздух с по-малко движения.

"Бивш подводничар няма. Аз съм съпричастен с тези хора и както виждате има нови и нови технологии. Но това, което е заложено и при нас с почукване да покажеш, че все още си жив, което сме го учили още от 40-те години на миналия век и продължава и досега да се използва, така че докато има почукване от корпуса никой на повърхността не трябва да спи спокойно и да слага край на спасителната операция", заключи Камен Кукуров.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.