Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

18 спешни задачи за децата на България

Фото кредит: Мария Дачева / Сдружение Арте Урбана Колектив

Национална мрежа за децата (НМД) изпрати Отворено писмо до премиера акад. Николай Денков и Министерския съвет с 18 спешни задачи за децата на България за първите 18 месеца на управление. Подробности по темата разказа Пламена Николова от НМД.

Тя поясни, че писмото е продължение на едно дълго настояване към институциите, както към изпълнителната, така и към законодателната власт, тъй като в последните три години усилията на НМД са били насочени към това да се провери доколко партиите желаят да провеждат политики към децата.

"Тази инициатива, въпреки кратките народни събрания и предишното правителство с кратък хоризонт, наистина поставиха частичен фокус, доколкото беше възможно на теми, които през годините бяха силно пренебрегвани", отбеляза Николова. Тя добави, че няма значение, че хоризонтът е кратък, но когато има поставени стабилни основи, политиките могат да бъдат започнати.

"Огромният проблем на детските политики е, че те са парцелирани и разпръснати в много институции, което не води до един цялостен поглед, до една висока цел, която бихме искали да постигнем в държава в грижата за децата. Това, което е вярно за цялото е вярно и за децата с тази разлика, че политиките, които засягат гласоподавателите или възрастните намират своите решения поради различни интереси, обстоятелства и така нататък, докато детските политики остават в периферията", сподели тя.

Николова посочи, че Държавната агенция за закрила на детето не работи добре, защото тя е подчинена на Министерство на труда и социалната политика и няма мандат да фокусира политиките, няма собствен бюджет и няма пряко отговорен представител, който да фокусира тези политики. Приемната грижа се финансира само по европейски проекти, приемните родители нямат сигурност за своята работа и са в уязвима ситуация, тъй като се грижат за деца, които идват от много трудна семейна среда. България е една от малкото страни, в които родител осиновител може да "разсинови" детето, което е поредна психологическа травма за него.

Статистиката сочи, че от 1992 година насам детското население под 14 годишна възраст у нас е намаляло с над 40%. Деца живеят в едно от всяко пето домакинство у нас, като всяко трето от тях е в риск от бедност и социално изключване, а в България от десетилетия няма жилищна политика. Относно опасенията за закриване на Националния център за безопасен интернет Николова сподели, че той е бил спасен от частно финансиране, както и частично финансиране от УНИЦЕФ. Тя добави, че за съжаление не е намерено решение той да стане част от структурата на някое министерство, което има отношение към въпросите на безопасния интернет и онлайн общуването на децата.

Противодействието на дезинформацията в областта на детските политики Николова отбеляза, че това е една червена нишка, която е изключително важна за националната сигурност. В сегашните времена на хибридна война дезинформацията при детските политики въздействат чисто емоционално върху най-големите страхове на родителите.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36