71,9 години е очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 - 2022 г. Спрямо предходния период (2019 - 2021 г.) продължителността намалява с 1,7 години.
68,3 години е средната продължителност на живота при мъжете, а при жените е 75,8 години.
Според различни данни, генетично имаме възможност да живеем над 120 години, каза пред Радио София д-р Васил Михайлов - лекар от Александровска болница. Той обясни спада на продължителността на живота у нас с пандемията от Covid-19.
„При нас нещата са по-драматични, тъй като при нас и преди това смъртността беше висока“, отбеляза д-р Михайлов.
Освен това, българинът живее изключително нездравословно, каза медикът.
„По нездравословен начин на живот едва ли има друг народ както нашия, като се започне от детската възраст и се стигне до напредналата възраст. Имам предвид такива вредни фактори на нашето битие, като прекомерната употреба на сол, обездвижването. Целият начин на живот е проблемен при нас“, обясни д-р Михайлов.
По думите му, сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания са водеща причина за смъртността у нас.
Българинът не обръща никакво внимание на профилактика, отбеляза д-р Васил Михайлов.
Според доц. Георги Бърдаров – специалист по демография и преподавател в Геолого-географския факултет – Софийски университет “Св. Климент Охридски“ данните са колкото очаквани, толкова и неочаквани.
„Очаквани, тъй като във връзка с Covid пандемията имахме доста висока смъртност. България стана една от държавите в света с най-висока смъртност. Нелогично е, защото в целия развит свят средната продължителност на живота се увеличава. В Европа вече достига до 84-85 години. Ние сме част от развития свят, част от Европейския съюз, а намаляваме своята средна продължителност“, каза доц. Георги Бърдаров.
По думите му, от гледна точка на демографията, данните означават, че имаме влошаване на стандарта на живот в България и влошаване на условията за живот.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност