20 години музей "Борис Христов" - на турне в Канада и юбилейно издание на фестивала. По този повод ни гостува Елена Драгостинова, директор на музея:
"Удоволствие и предизвикателство - след 20 години се усетих така развълнувана на Нощта на музеите, все едно я правя за пръв път. Експозицията на музея непрекъснато се обновява. Имаше и още една линия - музикалната, в галерията срещу нас, където беше изложбата "Рисунката". Центърът на премиерите в 30-те в квартала е бил дворът на Борис Христов. Откакто музеят е там, се увеличиха галериите, има още един музей и затова приехме поканата на галерията "Интро", оттам изпращаха посетителите си в концертната ни зала.
Има и атмосфера, и дух, но те са резултат от всекидневен труд. В началото беше Музикален център, от 2011 е Музей "Борис Христов". Дейността е една, в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперното творчество и това да е жив център за изкуство, не само за музика. Борис Христов се е интересувал от литература и театър, изучавал е атмосферата на съответната епоха, преди да изгражда образите си. "Ято от изкуства" е негово убеждение - всички изкуства трябва да живеят заедно. Нелепо е да се изолират изкуствата. Обособихме арт-галерия, отскоро имаме и орган, той е стар, дарение е и трябва да се реконструира.
И в арт-галерията има изложби и концерти, и в концертната зала има и концерти и изложби. В този дом, изкуствата са равнопоставени, те си общуват помежду си. Три години след реконструкцията на дома не е имало идея какво да се случва там. Имаше двор, обрасъл с трева и празни пространства. Имаше три прекрасни костюма и няколко документа, свързани с творчеството на Борис Христов. Всеки експонат е една история и разказва принципите му в изкуството, свързан е с дарителството и с преподавателската дейност.
Идеите се раждаха една след друга с помощта на нашите гости и на публиката. Прекрасните неща са пресичането на проекти от различни жанрове. Всеки концерт и изложба е отваряне на нова врата и зараждане на нова идея. Филмът го снимахме преди няколко години, казва се "Сбъдване на мечти" и разказва за мечтата на Борис Христов софийският му дом да е жив музей. Работихме с конкретни личности, видях как екипът от млади хора, правещи филма замръзна. Не съм сигурна дали бяха ходили на концерти и на театрални постановки.
Преди 17 години реших, че тази къща трябва да пътува. Не всички могат да дойдат и реших, че ще е добре да правим турове. Първият бе с един от последните ученици на Борис Христов, Пламен Бейков. Сега бяхме в Канада със сина му, член на групата "Спектрум", които пяха там (където участват и двама бивши колеги от Радио София, б.а.). Бе много вълнуващо, струваше ни се непостижимо. Ниагара, Торонто, Кичънър, Отава, Монреал. Показахме и филма, разказващ за нашия дом, и изложбата "Борис Христов в Рим". Имаш чувството, че ще се появи Борис Христов. Снимано е присъствието на духа на Борис Христов. Познавам "Спектрум" отдавна - екип от личности, отговорни и по време на самия гастрол.
Групата предизвика почитта на аудиторията там, блестяха с оригиналност. Гастролът даде идея на много хора да дойдат в България и да ни посетят. Някои от концертите бяха в църкви. Там се съвместява мястото за просвета и тази за изкуства, хората оценяват тези пространства и ги използват.
Домът си заслужава един продължителен празник. Годишно имаме между 75-90 събития, началото на фестивала е на 18 май - рожденият ден на Борис Христов. Тогава винаги каним млади таланти, входът на този ден е с живо цвете за градината на Борис Христов. Сега всяко храстче и дърво си има име, те са посадени от известни личности - и хора от публиката, и от музиканти. На 22 май е Цветелина Малджанска с много интересна програма "По следите на пътя". Пожеланието за тази година бе да има повече българска музика. Марияна Цветкова, последната ученичка на Борис Христов предложи "До Чикаго и назад". На 1 юни е гала-концертът на майсторския клас на Георги Чолаков с баритони и тенори. Програмата е на сайта ни."
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..