„Ние сме екип доброволци и създадохме програма „Генерация“, с цел да помагаме на децата, които живеят в институции. Помагайки на двама зрелостници, които вече трескаво се подготвят, попаднахме в този водовъртеж, около подготовката за баловете“, сподели тя, разказвайки за спонтанното възникване на каузата. Тя уточни, че тъй като самите те са доброволци и дарители „около нас се завъртя един ентусиазъм и спонтанно започнаха да ни подаряват рокли".
„В началото имахме малко дарения, но тъй като го обявихме, сега лавинообразно има желаещи да даряват своите рокли“, поясни тя. И допълни, че вече имат над 30 изискани тоалета, които могат да се видят на страницата на Програма „Генерация“. Също имат и костюми за момчета, а колекцията се разраства.
Младежите могат да погледнат и изберат, могат и да се коригират някои неща, казва Жени Шиер и направи уточнение, че дрехите не се продават и не се отдават под наем, а се предоставят за безвъзмездно ползване от абитуриенти. На страницата са публикувани снимки с точните размери на дрехите, увери тя.
Друг аспект на кампанията е нарастващата нуждата на отговорност към околната среда и намаляване на въглеродния отпечатък. Само текстилната промишленост произвежда приблизително 10% от световните въглеродни емисии и почти 20% от световните отпадъчни води. Модният и текстилният сектор водят до приблизително 1,2 милиарда тона въглероден диокис произведени и изпуснати в околната среда годишно.
Всяка година се пропиляват излишно големи средства за абитуриентски тоалети, които никога повече не биват облечени и не се използват. Това са тонове платове, копчета, мъниста, перли и др. създадени с часове труд, които имат стойност за един единствен ден в нашия живот.
„Хубаво е да се осъзнае, че в България се прекалява с кича и зрелищността на тези тържества. Това е по-скоро балкански синдром, в Европа и в цивилизования свят не е така", категорична е тя.
От програма „Генерация“ споделят:
„С този проект искаме да положим началото на създаване на отговорно отношение в младите хора към природата и наличните ресурси“.
Чуйте още в разговора на Данаил Конов.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...