Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Задлъжнялостта на българското население е доста под средната за Европа

Снимка: архив

Българската народна банка повиши от 1 май 2023 г., основният лихвен процент (ОЛП) до 2,77 на сто при 2,47% миналия месец. Равнището му се изчислява като средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс за работните дни на предходния календарен месец. Показателят е технически, но ясно отразява тенденцията на повишаване на лихвите. Експерти очакват месечните вноски по ипотечните заеми да се увеличат средно с 60-90 лв. Има ли основание за това, какво ще се случи с лихвите по ипотечните кредити и какво ще се случи с потребителските заеми? Подробности по темата разказа Георги Заманов, главен изпълнителен директор на една от големите банки у нас.

"Аз бих добавил и решението на БНБ от миналата седмица за повишаване на минималните задължителни резерви, които мисля, че ще имат по-голям ефект върху дейността на банките и върху лихвите, които се предлагат като депозити и кредити върху банката. Тъй като ОЛП в момента се използва основно като референция за съдебни кредити и съдебни производства", отбеляза Заманов.

По думите му целта на БНБ е да намери правилната рецепта за намаляване на обемите на кредитиране.

"Всеки очаква да има промяна. Тя би се направила бързо от депозитите, защото по-голямата част от българските банки ценообразуват кредитирането, било то ипотечно или потребителско на база на референтните лихвени проценти по депозити. Това е цената, която всяка една банка предоставя за ресурса, който гражданите и фирмите са предоставили при нас за управление", добави той.

Относно това, че по прогнози се очаква основният лихвен процент да скочи до 5% в рамките на 18 месеца, както се наблюдава в някои западни държави, вкл. и САЩ, Заманов коментира:

"Доколкото ОЛП в много малка част от банките влияе върху ценообразуването, това не би променило кардинално лихвите по депозити и лихвите по кредитиране. По-скоро е важно с колко биха се увеличили лихвите, които банките плащат на хората, които са депозирали при тях пари, които практически в момента са малко над нулата".

Според финансисти очакванията са месечните вноски по ипотечните заеми да се увеличат със стойности между 60 до 90 лв. Заманов прогнозира, че вноската на средностатистическия размер на кредита, което е около 100 хиляди лв. ще бъде в рамките на под 100 лв, което е поносима вноска в сравнение с това, което става на пазара. От 2008 до 2022 година в България е имало 136 хиляди ипотечни кредита за жилищни нужди, а в момента има 186 хил. Увеличението за период от 15 години е с удвоен размер - от 7.5 млрд. на 16.5 млрд. лв.

"186 хиляди ипотечни кредита означава, че под 10% от българските домакинства имат кредити. В България има между 2 и 2.5 милиона домакинства, които живеят или в собствени жилища, или в жилища купени с кредит, или под наем. Това означава, че около 9-10% от българските домакинства имат ипотечни кредити. Искам да подчертая, че българската икономика, българското население не е задлъжняло. Ние сме доста далече от средните размери за Европа и говорейки за това нещо, като среден размер на кредита, ако сметнем увеличението на ипотечното кредитиране за последните 15 години с броя на нови кредити излиза, че средният размер на новия ипотечен кредит е малко под 200 хиляди лева", посочи Заманов.

Той добави, че през изминалата 2022 година депозитите в България на физическите лица са нараснали с малко над 6 милиарда лв., а всички кредити са нараснали с 4 млрд. лв. Това показва, че българинът е спестил повече пари в банките. Заманов подчерта, че българската икономика генерира достатъчно ресурси за да се самофинансира.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Шаламанов

Историята оживява - Добрият човек Александър Шаламанов

Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..

публикувано на 02.11.24 в 16:00
С Александър Шпатов

Софийски разкази - Александър Шпатов

Александър Шпатов,  председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..

публикувано на 02.11.24 в 15:00
Мими Иванова и Развигор Попов

Адресите на любовта – Мими Иванова и Развигор Попов

Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..

публикувано на 02.11.24 в 14:00

От Франкенщайн до ИИ

Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач:  „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..

публикувано на 02.11.24 в 12:09
Петър Теодосиев

Псевдонауката е част от дезинформацията

Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с   , гл. редактор на Българска наука : "Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса...

публикувано на 02.11.24 в 12:00
Хелиана Велинова

Пресечната точка между игрите и образованието

Game Dev Day 2 , организиран от екипа на Sofia Game Night и Сдружение "Възможности без граници". С подробностите слушаме Хелиана Велинова: "Игрите позволяват грешни решения и виждаш какъв е резултата. Игрите дават възможност да грешим на воля и да видим какво ще стана. Младите играят игри - симулации на човешки отношения.  Говорим и за..

публикувано на 02.11.24 в 11:00

Отвъд форматирането

Могат ли различията вместо да ни отдалечават, да ни събират и заедно да живеем по-добре? Представяне на детската книжа „Фигури“ от автора ѝ, психологът Слави Стоев: "Идеята за книгата дойде в една хотелска стая, където бяхме карантиниране с детето ми. Рисувахме с него комикси с геометрични фигури. Те са кардинално различни и направих аналогия към..

публикувано на 02.11.24 в 10:35