С експерта и доктор по климатология Симеон Матев в предаването „Радиокафе“ разховаряхме по темата за времето и климатичните промени.
Проблемът е в топлите зими, а не в променливите температури през пролетта, твърди той.
„Пролетта се характеризира с чести поврати на зимния студ, но април малко попрекали в това отношение“, каза той, уточнявайки, че от началото на този месец до момента аномалията на температурата е повече от 2 градуса и това го прави по-студен - така той ще завърши с отрицателна аномалия.
„Това е един от малкото месеци, който не се е променил през последните 60 години – такъв е, какъвто е бил винаги, отбеляза експертът. Времето през април не трябва да бъде устойчиво, защото природата има нужда от валежите, които падат, защото те са една много добра основа за бъдеща реколта“, каза още той.
„Температурните колебания могат да се нарекат „прищевки“ на времето, но не са прищевки горещите вълни и тяхната интензивност и честота, които се случват през последните години“, твърди експертът.
Положителните температури в скандинавските райони, но същевременно студената зима в централните и северни части на Скандинавието, показват, че в съвремието, климатът не е само положителни аномалии и затопляне, но има и студени периоди и те са доста отчетливи от хората не за друго, а защото те свикват с новото, твърди Симеон Матев.
Той разкри, че в последните години за България данните сочат затопляне, и то като тренд, като скорост на повишение на температурите е 2 до 3 пъти по-бързо, отколкото е било в края на миналия век, а според най-пресните данни, с които разполагаме, изминалата зима е една от най-топлите в нашата метеоистория. Климатологът подчерта, че последствията от това са повече негативни, отколкото позитивни, преди всичко за природната среда и земеделието.
Ето някои от негативните примери, които посочи климатологът:
Поради високите температури през ноември и декември, мечките не успяха да заспят своя спокоен, летаргичен сън. Събуждайки се през зимата, те търсят храна в съседните села. Растенията също не бяха в зимен покой, а по-скоро на „стартова“ позиция. Преждевременното им ранно развитие води то това, че те са по-малко устойчиви на последващ студ, вследствие на което редица земеделски стопани търпят 100% поражения.
Чуйте коментара на Симеон Матев за явленията Ел Ниньо и Ла Ниня, за които се счита, че повлияват на времето по света за дълъг период и за бъдещите климатични промени, които можем да очакваме.
Времето на Радио София със Симеон Матев и Гергана Пейкова е добро и този път
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..