В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.
Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.
„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков.
Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.
През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.
„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.
Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?
„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.
По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.
Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.
Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.
Едно изследване гласи:
"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.
Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.
„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.
Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.
„Затова целта на WaterLands е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.
В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България попада в този списък не само с едно място, в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.
Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.
Чуйте още подробности от разговора на Боян Бочев, за да разберете повече как може да се включите в конкретни доброволчески кампании.
Когато говорим за хакатон, всичко е много бързо, в рамките на определени часове, но когато говорим за дезинформацията и нейното разпознаване, това е процес. Първият в България “бавен хакатон“ – DisInfoHack 2025 ! Заедно срещу дезинформацията!” се провежда в Софийския университет. “Хакатонът е една страхотна възможност да се срещнат млади хора с..
Най-мащабната международна инициатива на WWF, посветена на опазването на природата “Часът на Земята“, тази година ще се проведе на 22 март от 20.30 до 21.30 часа. Тя започва през 2007 г., когато по инициатива на WWF повече от 2 милиона души и 2000 компании в Сидни изгасят за един час осветлението си, за да акцентират, че е необходима грижа..
Каква е ролята на електрическите мрежи за реализиране на ВЕИ, каква е стратегията на Европейския съюз. Това е темата в рубриката "Мисли в зелено", която се осъществява между Радио София и Сдружение "Соларна академия - България". “Важно е да се знае, че ако източниците на електроенергия, било то въглищни, водни, вятърни или фотоволтаични..
“София е пешеходен град. Можем да достъпим доста неща, ходейки пеша. Особено в идеалния център, където се намира и Университетът и БНР. Истината е, че централните улици вече са снабдени и с благоустроени тротоари, които обаче имат вградени в себе си всякакъв вид препятствия. Двояко е състоянието, което наблюдаваме в момента в столичния град и в..
Незрящият Панчо Карамански (Dj Панчо) пропадна в шахта на новоремонтиран столичен тротоар. Той разказа, че се е връщал от зъболекар, когато е паднал в дупката, която незнайно защо е зейнала на чисто нов тротоар при ул. "Житница" в кв. „Красно село“. Извадили го две случайно преминаващи в района момчета. Тротоарът, където се случва инцидентът, е..
Приложението foody е една от тези иновации, които имат отражение върху социалното въздействие, защото най-общо казано "спасява" храна. Foody е първото приложение в България, което стартира през 2021 г., с цел да бъде спасена годната и хубава храна от различните хранителни обекти като пекарни, ресторанти, магазини. Става дума за храна, която все още е..
Разработването на сценарии за моделиране на декарбонизацията за актуализирания Национален план за енергетика и климат на България (2021-2030 г.) е от ключово значение за страната ни. Калина Цолова е от хората, които допринасят за прилагането на дългосрочни стратегически рамки за устойчива енергия, действия в областта на климата, качество на..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност