Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Нощта на Юрий" по повод 62 години от първия полет на Гагарин в космоса

Снимка: Ratio


На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, който лети в Космоса и най-известният човек на Земята. На тази дата руският космонавт излита от космодрума в Байконур и прави своята 108-минутна обиколка около Земята. По това време обаче битката за покоряването на космоса е между двете най-влиятелни държави в света - САЩ и СССР.

"Битката за космоса е до голяма степен отражение на Студената война през 60-те години", казва  Виктор Данчев - физик в ЕндуроСат и докторант по Теоретична Физика в Софийски университет и споделя, че покоряването на космоса е съревнование за това чия икономика е по-силна, кой ще се справи по-добре, кой има по-добра технология. Тази битка води до огромен технически подем и до изобретяването на много предмети, които ние без да съзнаваме, че са предназначени за пътуване в космоса, използваме в ежедневието си.

"Примерите са брутално много, защото има няколко милиона патента, които са били защитени само след програмата "Аполо". Примерите за това са соларните панели, платките, които ползваме в  цялата електроника днес, голяма част от иновациите в изчислителната математика и физика по това време. Да не говорим, че неща като летните гуми, например, като технология за материала, от който се правят", изрежда Виктор Данчев предметите, които са изобретени, за да пътуват в космоса.

От 2016 г. Виктор Данчев е координатор на най-голямата практическа образователна програма, свързана с Космоса, на Балканите – "Космически Предизвикателства", която подготвя следващото поколение учени, инженери и предприемачи за космическия сектор чрез работа по реални проекти. Като част от тази програма, Виктор участва и в разработването на най-големия безплатен онлайн курс за космическо образование – Spaceport.

"Това, което се вижда като много силен тренд в последните 10-20 години е така нареченият New Space или Нов космос. Идеята на този тип разработки е, че всъщност дори да идва от публично място, от бюджета, има много по-голямо съревнование на частни компании, които да осигурят услуги. Вместо NASA да строи всичко от нулата например за новите лунни мисии, които планира, концепцията е NASA да плати на компанията, която ще предостави най-добрата услуга", казва Виктор Данчев във връзка с финансирането на космическите пътувания в настоящето и бъдещето.

За следващите мисии в космоса предстои да бъде изградена цялостна инфраструктура, която да спомогне живота и пътуването на космонавтите и да доведе до нов технологичен подем на Земята. Това е идеята за така нареченото "Лунно селце".

Повече за пътуванията до Луната и не само, за водата в космоса и за космоса като на кино можете да научите от Виктор Данчев и Стоил Иванов по време на събитието на Ratio - Yuri's night.

Интервюто на Антония Каменичка с Виктор Данчев чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Мария Бояджиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00