Първоначално Геолого-географският факултет е бил част от общ факултет по биология и география, но преди 60 години заживява свой собствен живот. Днешният ден бе открит от декана на факултета проф. д-р Климент Найденов.
"България е една малка европейска страна, но тя има значителен принос в изследването на Антарктика. Българските учени, които са сред нас са част от редица изследователски мисии, провеждайки изследвания в основните научни приоритети свързани с науки за земята, а именно: биология, геофизика, физика, донякъде география", разказа проф. Найденов и добави, че един от важните моменти в тези изследвания е българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън.
Програмата в Аулата на Алма-матер продължи с лекции свързани с изследването на ледения континент: "Истории за една палатка и един чук" на гл. ас. д-р Стефан Велев, "Живият свят на Антарктика" - на доц. д-р Любомир Кендеров, "Премеждия по време на първата експедиция 1987/88" на Златил Вергилов и др.
Основно действащо лице в деня на Антарктика, разбира се, беше проф. Христо Пимпирев - председател на Българския Антарктически Институт, ръководител на българските антарктически експедиции и преподавател в Софийския университет. Той представи темата "Романтичните години в българските антарктически изследвания".
"Това са първите 20-25 години, тъй като тогава ние се учехме как се прави Антарктида, въпреки че аз с моя колега Борислав Каменов, почерпих опита на британските антарктици в моята първа експедиция, другите колеги - руските антарктици, но все пак ние бяхме сами в тоя леден континент. И бяхме така, както са били първите полярни изследователи в края на XIX, началото на XX век, докато ние бяхме като тях в края на XX, началото на XXI век. Т. е. - след 100 години ние живеехме като тях", сподели проф. Пимпирев със слушателите на радио София. За разлика от началото на експедициите в Антарктика днес България е на равно с останалите държави и дори вече имаме свой кораб - "Св. Св. Кирил и Методий", който прави достъпа до континента независим за нашите изследователи.
Повече за Деня на Антарктика чуйте в звуковия файл.
В новата в студиото на "Форум" ще слушаме разсъжденията на Георги Вулджев и Едуард Папазян. Днес водещият Лъчезар Христов ги провокира по темите: Пореден епизод от сагата за политическата безизходица у нас. Борисов отказа лидерска среща с ПП-ДБ. Доган разчиташе на обръчите (бизнеса), Пеевски – на прокуратурата (с влияние не само върху..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се до прегряване в професията (бърнаут). Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната. Анализът, чийто автор е д-р Илия Вълков, се базира и на..
“Не започна отборът както трябваше тази година, но пък смятам, че ще завърши там, където трябва. Без значение какво прави Арсенал, хубавото е, че успяваме да направим добри каузи”, казва Георги Стоянов - председател на фенклуба на Арсенал в България. Фенклубът на английския отбор в България стана на 20 години и членовете му са отбелязали събитието по..
За специални събития до Нова година анонсира кметът на София Васил Терзиев на страницата си във Фейсбук. На 30 ноември ще има работилница за коледни играчки и много изненади на площад "Св. Александър Невски". От 10:00 часа посетителите ще могат да създават свои коледни играчки, които по-късно ще украсят столицата. Ще пристигне и..
Тази година в центъра на Кюстендил ще грейне елха, която не е нито отрязано дърво, нито изкуствена елха. В събота вечерта ще грейнат лампичките върху една коледна иновация - дърво, покрито с елхови клонки. “Знаем, че елхите винаги са много интересни по коледно време. Всички градове се опитват да ги направят по-големи, по-блестящи, по-екологични. На мен..
Предимно облачно
Разкъсана облачност