Дори и да нямаше ковид пандемия през последните 3 години, кризата с кадрите в здравеопазването пак щеше да е остра. Каквито и инвестиции да правим в този сектор, ако няма лекари и медицински сестри, апаратурата в лечебните заведения няма да може да изпълнява предназначението си.
Това посочи пред Радио София председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров в Световния ден на здравето и на работещите в здравеопазването.
СЗО също обръща внимание на този проблем, който е валиден за цялата планета.
Доста голяма част от медиците заминават в чужбина да работят, а „производството“ на медицински сестри и лекари не е такова, каквото беше преди време, трудно е да се запълнят дефицитите със завършващите от последните випуски, допълни д-р Маджаров.
Според него са нужни нови програми, с които да се стимулират университетите, а и самите специалисти.
Решението е възможно, когато проблемът се осъзнае като важен и за националната сигурност. Дотогава като най-бедна страна в ЕС е нормално висококвалифицирани кадри да търсят по-добра реализация зад граница.
„Както и други сектори, и ние сме жертва на политическата нестабилност. А трябва да се има предвид, че здравеопазването е консервативна система - ако сега се вземат мерки, резултатите ще се почувстват след 5-10 години“, допълни председателят на БЛС.
Може би най-тревожно е положението при общопрактикуващите лекари. Ако в началото на здравната реформа те са били 4700, днес са вече около 3600 за цялата страна и много от тях за в напреднала възраст.
Разговорите по Националния рамков договор на ниво експерти са приключили, съобщи още д-р Маджаров. В понеделник (10 април) ще има първа среща между и.д. управител на НЗОК и ръководството на БЛС по цени и обеми дейности.
Лекарски събор ще има на 3 юни.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..