България има шанс да стане балнеолидер след направените инвестиции в курорти през последните 10 години, но ни трябва политическа воля и пари за инфраструктура, ребрандиране и реклама като място за целогодишен здравен туризъм.
Това изтъкна пред Катя Василева и Радио София председателят на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПАТ) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация д-р Сийка Кацарова.
По думите ѝ, държавата е длъжник на българина, който си плаща здравните осигуровки. По време и след ковид пандемията у нас не бяха направени инвестиции в профилактика и рехабилитация в здравните ни курорти.
„За това нямахме целеви инструменти и мерки, за разлика от Литва, Румъния, Словакия. Не са малко българите, желаещи да отидат на балнеопроцедури, например, но нямат възможности. РЗИ сигурно имат данни колко хора в страната страдат от постковид синдром. От програмите за профилактика на НОИ се възползват едва 45-50 хиляди души“, допълни д-р Кацарова.
Тя даде като добър пример практики в Чехия, Франция, Германия и уточни, че наши курорти вече работят с чужди здравни каси, а у нас хората трябва да имат връзки, за да се включат по програми на НОИ.
Как може да се ползват рехабилитационни програми – по клинична пътека или чрез НОИ, разясни д-р Татяна Ангелова, специалист по физикална и рехабилитационна медицини, експерт към БСБСПАТ.
По клинични пътеки мое да се отиде в специализираните болници за рехабилитация, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването или са частни.
Голяма част от тези специализирани болници, разположени в различните наши балнеокурорти, приема и по НОИ програмите. Важно е да се знае, че от осигурителния институт може да се възползват предимно хора в работоспособна възраст и някои инвалиди.
Пенсионери могат да ползват подобни услуги чрез личните си лекари с талон №3 или талон №7 за хоспитализация в някоя от специализираните болници за рехабилитация във Велинград, Хисар, Павел баня или Кюстендил.
„Covid-19 показа пробойните на здравеопазването в България, които са и в рехабилитацията – посочи д-р Ангелова. – Имаме висока съдовата патология и смъртност, а не използваме всичките наши балнеоклиматични курорти за превенция на здравето. Цялата дейност на здравното министерство е насочена към болния човек, а не към профилактиката и превенцията, а тя е по-евтина и много ефективна при много от заболяванията. В това отношение сме длъжници на нашето население.“
Нямаме стратегия, която да определи според дебита на водата колко легла могат да бъдат обслужвани от съответната база в курортите.
Според специалиста, за да има благотворен ефект, престоят в балнеокурорта трябва да е поне 14 дни. У нас повече програми предлагат по-кратък период.
В Западна Европа престоят е между 18 и 21 дни.
Д-р Ангелова отбеляза още, че у нас здравните ни курорти са в екологично чисти райони - край морето, около или в планините. И е особено важно да използваме рационално тези богатства.
Японците, например са оценили и включили Родопите в световен каталог с места, които оказват благотворно влияние върху човека. Въздухът в тази планина е с високоотрицателна йонизация, фитонциди и билкови аромати.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..