"Врабчетата са градски обитатели, такива, каквито сме и ние. Заедно с тях обитаваме едни и същи хабитати, споделяме едни и същи територии и динамиката в техните популации дава ясен сигнал за това, каква е средата на живот, която обитаваме и ние. Намаляването на популацията на видовете врабчета означава, че качеството на живот в съответнана градска среда или урбанизирана територия не е толкова добро", отбеляза Иванова.
Това включва неблагоприятни фактори като замърсяване на въздуха, липса на храна, пръскане с пестициди и инсектициди, също и много високите нива на шум. Като цяло врабчетата намаляват, но на европейско ниво България все-още стои добре на картата. Малките птички са изчезнали окончателно от градове като Париж и Лондон.
"Създавайки едни първи крачки в опознаването на природата и градските видове, следващата стъпка е да започнем да насочваме вниманието към обикновените, или по-често срещани видове птици. И вече след това този интерес да прерасне в нещо по-голямо. Може дори да не е насочване на даден човек към професиите биолог, орнитолог или еколог, но поне да е осъзнат за средата, в която живее", коментира Иванова. Тя допълни още, че:
"Имаме пет вида врабчета в страната и в рамките на нашата кампания ние обръщаме внимание на три от тях, които се срещат в градска среда. От другите две единият вече е официален хибрид, нарича се "италианско врабче", а другият вид е "скално врабче". Това са видове, които не са в градска среда и затова фокусът не е към тях. Но това не означава, че те не са важни. Ние насочваме вниманието към домашното, полското и испанското врабче".
Всяка година кампанията бележи все по-голяма активност и в нея се включват и публични личности, като по този начин каузата получава по-голяма популярност.
"Мисията ни е на 22 април за 10 минути където и да сме да се регистрираме и да се огледаме около нас дали виждаме врабчета", поясни Иванова и допълни, че при миналогодишното преброяване регистрираните пернати са били около 5200. Повечето са били в паркове и дворове, но не в близост до булеварди. Данните от преброяването могат да бъдат въведени на сайта https://www.vrabcheta.bg/.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..
„ Градината на доброто “ е не просто документален филм с благотворителна цел. Милена Илиева (сценарист) и Силвия Пешева (режисьор) ни разказват историята: "Филмът е за Милена Боева. Тя прави тази градина " Вдъхновение " в Божурище и създава 15 работни места за младежи в неравностойно положение. Работата им помага да бъдат самостоятелни. В тази..