"Врабчетата са градски обитатели, такива, каквито сме и ние. Заедно с тях обитаваме едни и същи хабитати, споделяме едни и същи територии и динамиката в техните популации дава ясен сигнал за това, каква е средата на живот, която обитаваме и ние. Намаляването на популацията на видовете врабчета означава, че качеството на живот в съответнана градска среда или урбанизирана територия не е толкова добро", отбеляза Иванова.
Това включва неблагоприятни фактори като замърсяване на въздуха, липса на храна, пръскане с пестициди и инсектициди, също и много високите нива на шум. Като цяло врабчетата намаляват, но на европейско ниво България все-още стои добре на картата. Малките птички са изчезнали окончателно от градове като Париж и Лондон.
"Създавайки едни първи крачки в опознаването на природата и градските видове, следващата стъпка е да започнем да насочваме вниманието към обикновените, или по-често срещани видове птици. И вече след това този интерес да прерасне в нещо по-голямо. Може дори да не е насочване на даден човек към професиите биолог, орнитолог или еколог, но поне да е осъзнат за средата, в която живее", коментира Иванова. Тя допълни още, че:
"Имаме пет вида врабчета в страната и в рамките на нашата кампания ние обръщаме внимание на три от тях, които се срещат в градска среда. От другите две единият вече е официален хибрид, нарича се "италианско врабче", а другият вид е "скално врабче". Това са видове, които не са в градска среда и затова фокусът не е към тях. Но това не означава, че те не са важни. Ние насочваме вниманието към домашното, полското и испанското врабче".
Всяка година кампанията бележи все по-голяма активност и в нея се включват и публични личности, като по този начин каузата получава по-голяма популярност.
"Мисията ни е на 22 април за 10 минути където и да сме да се регистрираме и да се огледаме около нас дали виждаме врабчета", поясни Иванова и допълни, че при миналогодишното преброяване регистрираните пернати са били около 5200. Повечето са били в паркове и дворове, но не в близост до булеварди. Данните от преброяването могат да бъдат въведени на сайта https://www.vrabcheta.bg/.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..