"Във времето, в което живеем тази търговия на стоки, която ако в миналото е била недостъпна поради ограничения в пътуванията и храната се е произвеждала някъде и е била там, където е произведена, то в наши дни с отворените граници, с непрекъснатото многобразие на храни се търгува в световен мащаб. Обемите, които се разпространяват нямат граници и могат да пътуват до всяка точка на света", казва Николинка Илинкина - одитор по качество и безопасност на храните и Обучител в Intertek Academy.
"Претенциите на консуматора се увеличават много в последно време. Всеки иска качествена храна. Такава, каквато той си дава дефиниция за качество, защото много определения имаме за качество", допълва още лекторката.
Увеличаването на населението води до по-голямо търсене на храна, което може да предизвика други рискове като недостиг, фалшифициране, усложняване на цялата верига на предлагането на храни. Освен качествена, храната трябва да бъде и сигурна. А с либерализацията на пазарите това може да се случи само, ако съществуват еднакви стандарти.
"По данни на СЗО отчетено е, че приблизително 600 млн. души, това е почти 1 на всеки 10, се разболяват след като са консумирали заразена храна, а да не говорим, че и пандемията внесе допълнителни рискове по отношение на здравето ни", представя тревожната статистика Николина Илинкина.
Производителите трябва да бъдат проактивни и да търсят начин да се справят със сложните предизвикателстава на времето, в което живеем. Ролята на стандартите е именно да овладее рисковете и да предлага решения.
"Елементът на планиране е много застъпен във всеки стандарт", споделя Николиона Илинкина и добавя, че "в последните години се наложи риск базирания подход в разработването, в актуализирането на стандартите, именно защото производствата са изложени непрекъснато на несигурност и те са длъжни да оценяват влиянието на вътрешни, на външни фактори, които създават тези рискове. И именно управлението на риска е една неразделна част от стандартите и от процесите, които се случват в една организация и затова този подход е много значим."
Системата HACCP (ХАСЕП) е една от основните за стандартизиране на храни и продукти, съгласно европейските директиви. Тази система се прилага близо 20 години. Създават я НАСА през 60-те, когато им се поставя задача да сервират храна за астронавтите в условия на безтегловност. Приниципите на HACCP важат и до днес. Общо обаче стандартите във всички сфери са 24 690.
Повече за стандартите за безопасност и качество на храните чуйте в звуковия файл.
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..