Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дизайнерът Владимир Каралеев за бързата мода: Все едно живеем на кредит, който природата и планетата не могат да изплатят

Как разрастването на модната индустрия влияе върху климата и околната среда?

Снимка: Радио София

Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци. Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия. Устойчивите практики са решение, с което всеки може да промени екологичния отпечатък.

Научната гледна точка по тази тема е на д-р Надежда Ангелова – главен асистент в катедра „Неорганична химия“ към Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е част и от авторския екип на Климатека.

Свръхпроизводството и свръхконсумацията на различни текстилни материали, според нея е една първопричина, свързана с нуждата на човек да се облича и да изглежда добре.

„Има проучвания, които показват, че това как човек се чувства има пряко влияние от това как той изглежда. Облеклото е вид изразяване на идентичността, а всеки има нужда да се изразява по този начин, а същевременно, модната индустрия много се радва на това ние да се изразяваме чрез различни модни аксесоари, по възможност повече“, поясни още тя.

Стряскащи данни за модната индустрия и мащабите от нейното замърсяване посочват, че за последните 20 години, обемът на гардероба в световен мащаб се е увеличил с 400 процента и това е глобална тенденция, твърди Надежда Ангелова.

“С тези темпове не се знае точно докъде ще стигне замърсяването, защото всяка една продукция, след това има отпадък“, допълни тя.

Дали основният източник на този проблем са марките, които редовно предлагат нова продукция, чиито цени са приемливи?

„Там обикновено се използват по-нискокачествени материали, поради което те са с по-кратък живот. За съжаление, по последни данни над 80 милиарда модни дрехи се произвеждат на година и една част от тези дрехи се изхвърлят същата тази година“, каза д-р Надежда Ангелова.

Относно това какви са начините, чрез които модата замърсява, д-р Надежда Ангелова очерта 3 основни етапа – етап производство, транспорт и когато дрехата стане непотребна.

В разговора тя разясни подробно всеки един от тях, както и какво могат да предприемат модните индустрии, за да намалят негативното влияние. 

Необходимо е да бъде направена оптимизация на процеса, а това е свързано с иновации, които да са по-щадящи и устойчиви, посочи тя.

Д-р Надежда Ангелова отправи и своя съвет към потребителите  - за осъзнато и обмислено пазаруване на модни дрехи.

Другата гледна точка е тази на самата модна индустрия. Владимир Каралеев е млад български дизайнер, който от години живее и се развива в Берлин. Неговият бранд е малък, колекциите му са от подбрани платове, а мисълта, която влага в неговите продукти е насочена не само към твроческата му дейност, но и към грижата за природата. С Владимир поговорихме за неговото начало в модата и за важните теми като устойчивост и приросъобразния начин на работа в бранша.



"Нямам ясен спомен как съм започнал, имам ранни детски спомени за допир с платове и всичко ми се струваше съвсем спонтанно. Роден съм през 80-те и всеки шиеше сам заради ограничения достъп до модата през това време.  Вкъщи винаги имаше една шевна машина. Баба ми шиеше, а леля ми носеше сп. "Бурда". Това бе различно от ежедневието и ми се струваше много интересно, а именно хилядите възможности, които един плат ти дава. В тийнеджърските години започнах с опитите да сътворявам дрехи, които после носехме на рейв партита през 90-те. Виждахме идеи от западните телевизии и ние сами ги реализирахме. След края на партито тези дрехи се разпадаха, защото не бяха ушити толкова добре, но на никого не му правеше впечатление. ", разказва с усмивка Владимир. 

На 19 години Владимир заминава за Берлин, където успява да осъществи своята мечта, която е мислил за непостижима. Дизайнерът определя този град като синтез между всички области на културата.

"Много е важна средата, в която се намираш. Самата културна обстановка и градската среда са важни. Берлин беше достъпно пространство, в което можеш да градиш. Йерархията бе много по-различна от Париж и Милано, в Берлин нямаше правила, всеки изграждаше своя осбствена среда и в музиката, и в модата. Тук имаш чувството, че допринасяш с твоето творчество за развитието на града."

Една от темите, които вълнуват дизайнера е устойчивостта на модата и минималното замърсяване. 

"Модата е световен замърсител, веднага след селското стопанство. Въпросът не е да спрем да консумираме, просто вече не можем да си позволим да изхвърляме. Трябва да се замислим какво правим и купуваме, защото по-голямата част от бързата мода не използва качествени материи, които да се разграждат и рециклират. Това е огромно проблем. Искам хората да се замислят, когато купуват неща, да оценяват качеството. Трябва да отделяме време и да се замисляме какво купуваме. Ние консумираме неща, които не можем да си позволим. Ограничени сме откъм ресурси. Все едно живеем на кредит, в един момент трябва да го изплатим, а природата и планетата нямат толкова ресурси."


Цялата тема може да чеуете в разговорите на Елена Пъневска.




По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Етрополе

Етрополе като европейски град

Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е  Теодора Ботева, представител на местен бизнес:  

обновено на 30.06.24 в 11:50

За да бъде наистина Дунав „хубав и син“

Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..

публикувано на 30.06.24 в 11:23
Илия Христов

Историята оживява - Музеят на футболен клуб “Левски"

Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..

публикувано на 29.06.24 в 16:00

Софийски разкази - Старите софийски пазари

Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...

публикувано на 29.06.24 в 15:00

Винофония на Варненско лято

Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали -  „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..

публикувано на 29.06.24 в 14:30
Гена Димитрова с Георги

Адресите на любовта - Гена Димитрова

Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...

публикувано на 29.06.24 в 13:55

Всичко започна като мечта, като илюзорен проект

Първата българска лига по електронни спортове или видеоигри се завръща със своя четвърти сезон – повече от основателя Иван Кинчев. Финалите на националната училищна е-спорт лига започват днес, след което ще станат ясни новите училищни е-спорт шампиони на България: "Това е моментът, който всички чакат - това е кулминацията, с 4 отбора, за тях е..

публикувано на 29.06.24 в 11:49