Какъв е приносът на медиите в икономическия растеж на България

„За първи път правим изследване, което е фокусирано върху медийния пазар с много дълъг динамичен период 2008-2021 година“, уточни тя, и допълни, че буквално в последните седмици,  за 2021 година са получени непубликувани данни от националната статистика, за измерването  на икономическия принос с няколко индикатора: добавена стойност по факторни разходи, преки чуждестранни инвестиции, който показател е един от най-интересните. 

"Той ни позволява да наблюдаваме външни за страната капитали, които постъпват в медиите, „заети – наети“ е една от интересните извадки и един от факторите, чрез които се уточнява добавената стойност на факторните разходи, оборота и домакинските бюджети също са интересен елемент“, посочи още тя.

По думите ѝ, медийният сектор бива разделен на „радио, телевизия, нови медии, печатни издания и отделно информационните агенции.

Основният показател по който проследяваме значимостта на сектора в българската икономика е свързан с културните и творчески индустрии, културния туризъм, изкуствата, те генерират 6,4% от икономиката на България, като за София процентът е малко по-голям – 11,6.

„Ако трябва да говорим в абсолютни стойности по този първи показател за факторни разходи в медийния сектор генерираме около милиард и 800 милиона добавена стойност в рамките на 2021 година и повече от 2 пъти и половина увеличение за целия период“, поясни експертът.

Открояват се два различни бизнес модела – възходящ, който е в радио, телевизия и особено нови медии, онлайн пространството информационните агенции и обратна тенденция, низходяща, при печатните медии, където добавената стойност е много по-ниска, каза още Диана Андреева.

Чуйте още подробности по темата, от разговора на Лили Големинова в звуковия файл.