Да пътешестваш с чаша вино в ръка, при това изминавайки част от древния „път на виното“, който е съперничил на „пътя на коприната“, е предизвикателство.
Все още се строи новият корпус на Ариелския университет, където ще бъдат лабораториите и винарската изба. Засега там ни посрещат в бараки.
Търси се какъв е бил вкусът на виното по времето на Цар Давид и на кръстоносците (за които се знае, че докато са вледеели Светите земи, не са пили вода, а само вино).
Задачата не е лека, защото след завладяването на Йерусалимското царство от мамелюците са били изкоренени всички лозя. Наложило се е преди 70 години всичко да започне от нулата.
„Бях лесничей в най-южната част на Израел–там, където пустинята преминава в по-плодородната крайбрежна ивица. Задачата ни беше да издирваме семена и фиданки на дървета и да направим карта на растителността на току-що възстановената еврейска държава– разказва Елиша Мизрахи, който сега е директор в организацията за защита на природата Керен Кайемат Леизраел, един от главните спонсори на проекта. - Много се учудих, когато попаднах на току-що набола малка лозичка. Не влизаше в програмата, но реших да я запазя като я пресадих в резервата. Постепенно намирахме и други лозички. Най-интересното е, че бяха от различни сортове. С изследването се зае, тогава съвсем младия учен Шиби Дрори, днес - професор. Откри, че в намерените от археолозите делви, в които са съхранявали даровете, поднасяни от евреите на жреците в скинията (първообраза на бъдещия Йерусалимски храм), са се съхранили годни за садене семки от грозде. Можело е да се види какви сортове грозде е имало преди близо 3 хиляди години. Има една опасност: освен лозовите зародиши, да са се запазили и вируси и болести по лозята, които вече са изчезнали и няма спомен как да се борят с тях.“
Най-напред проф. Дрори прави справка в световното хранилище на семената, което се намира на брега на Балтийско море. Станало ясно, че над 70 от видовете, нямат аналог по света. Тогава създава технологията със „сурогатното майчинство“ на съвременните лозови семки. Те биват изпразвани от своите ДНК параметри и им се присаждат тези - на намерените древни посестрими. В лабораторни условия се оглеждат нови лозички, с които вече е засадено лозе, недалеч Шило.
Според научния работник Лиран Вайнер съживяването на древни сортове грозде, от семки „спали“ хиляди години или подивели, но запазили се сред природата лозички, не е достатъчно, за възстановяването на виното на библейския цар Давид. Трябва да се издири и технологията по виноделие и да се произведе вино, което хем да отговаря на поднасяното на трапезата на цар Давид, хем да е съобразено със съвременните вкусове.
„Произвеждаме само сухи вина (без каквито и да е добавки на захар или други подобрителни). Засега – само по 300-400 литра от вид. В моята лаборатория това става с помощта на изкуствен интелект, който движи робот. Така се спестява трудът на много хора. Но като казвам „изкуствен интелект“, става въпрос за алгоритъм, който съм вложил в компютър. Да, той може да реагира, например на повишена киселиност, защото към него постъпва информация от сензори в танковете с вино. Машината не е умна, а просто много стриктна. С нея съм сигурен, че няма да има провал заради човешка грешка.“
Вайнеруточни още, че производството на вино е много строг процес. На фермери са раздадени лозички и чрез телефонна програма се ръководи количеството и качеството на поливане, защото всяка грешка в технологията ще се отрази на експеримента.
Кръстоносците са предпочитали да пият само чисто вино и да бъдат леко замаяни или весели, защото водата от изворите(а те не са били много в пустинната земя) е била замърсена. Местните хора са били свикнали с микробите там, но много от рицарите са умирали в страшни мъки от болестите. Затова пировете им са били с местното вино. За щастие, някои от тях подробно описват производство му и това е един от източниците за сегашния проект.
Снимки: Galina Malamant, Facebook/Iskra Dekalo
Днес ще бъде слънчево и почти тихо. Максималните температури ще са между 13° и 18°, за София – около 15°. В планините ще бъде слънчево. Ще духа слаб и умерен вятър от север-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 10°, на 2000 метра - около 3°. По Черноморието ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб и умерен вятър от..
Седмичните коментатори във "Форум" - гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов , днес обсъждаха следните теми: Референдумите България - Швейцария на Балканите , ама не и по провеждането на референдуми. Глобалните въпроси са далеч от нас, но местните проблеми са близки на хората и те са по-мотивирани да..
Близо ¾ от младите хора в България обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина . Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", с доклад от Института по социология "Иван Хаджийски". В проучването, проведено през 2024 г., са участвали 9000 души между 14 и 29 години. Освен..
Освен богатото културно-историческо наследство, наличие на минерални извори и природни дадености, районът около Община Кюстендил , а и самият град, привличат през последните години и с тематично организирани събития. Пред БНР-Радио София и Златина Петкова Николай Брънзалов , гл. експерт в отдел „Туризъм“ в общината, увери: "Освен..
Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности - такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данните от национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Българския дарителски форум ( БДФ ) и..
На 29 март ще бъдат връчени Годишните музикални награди “Златни патета 2025”, които се организират от столичен клуб. Селекцията е на активно отличили се през годината изпълнители. На сцената ще излязат някои от най-популярните български артисти, които ще връчат отличията. В отделните категории призове ще поднесат Маги Джанаварова, Мария..
Режисьорът Валентина Ганева вече много години живее отвъд океана. По време на деветото издание на София Филм Фест тя е в България, за да представи своя филм “Шиндлер – архитект на пространства“ , а също и като част от журито за документални филми. "Шиндлер – архитект на пространства“ проследява историята на архитекта Рудолф Михаел..
Ясно