Нова формула за изчисление на минималната работна заплата

"Най-накрая българският парламент намери някаква фомула, по която да се изчислява минималната заплата." Това заяви пред журналисти в НС Любослав Костов от КНСБ, който коментира приетите промени в Кодекса на труда, касаещи размера на минималната работна заплата.

Как ще се отрази това решение на българския работник и бизнеса, както и доволни ли са синдикатите пред Радио София подробности разказа Виолета Иванова, Институт за синдикални изследвания към КНСБ. По думите й от миналата година КНСБ води настоятелни действия да се транспонира Директивата за адекватни минимални заплати, която беше приета в Европейския съвет през октомври 2022 г.

"Ние настоявахме минималната работна заплата да бъде не по-малко от 50% от средната работна заплата. Това е необходимо с оглед на възможността социалните партньори да договарят по-високи размери. В същата тази директива има още критерии, с които трябва да се съобрази размера на минималната работна заплата", коментира Иванова.

Тя отбеляза, че това, което не е могло да бъде постигнато е настояването на КНСБ от 1 юли да влезе в сила тази промяна в Кодекса на труда, но политическите партии не са оказали подкрепа и тя ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.

"Днес подписахме съвместна декларация с КТ "Подкрепа", която я оповестихме в медиите, че от 1 юни настояваме минималната работна заплата да стане 850 лв., като по този начин ще има един плавен преход и от 1 януари 2024 г., тя вероятно ще достигне 1000 лв", посочи Иванова. Тя допълни, че не можем да влезем с тези ниски доходи в Еврозоната, както и че увеличението няма да бъде заплаха за стабилността на икономиката, но работодателите не са склонни на такова увеличение.

"Нарастването за 2023 година спрямо 2022 г. е 12.2%. Инфлацията достигна 17%. Ние говорим за реален спад на покупателната способност на всички тези работещи 500 хиляди, които са на минимална работна заплата", заяви Иванова.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.