70-години МГУ в разговор с неговия ректор проф.Ивайло Копрев:
"Имаме чуждестранни студенти от над 15 държави. Преди промените, университетът е готвил кадри за Латинска Америка, Африка. Сега продължаваме в тази насока. Ние обучаваме саудитски кадри в минно инженерство. На практика има само още 3 такива университети в Европа. Обединихме се, за да можем да взимаме европейско финансиране. В Полша и Финландия университетите станаха факултети - много по-трудно може да им се разбере спецификата. Екологът, завършил МГУ знае как да разрушава, но и как да възстановява природата.
Много се гордеем с личната си връзка със студентите, знаем ги поименно и всичките им проблеми. Важно е те да се почувстват като част от една общност. Те се обучават да работят в много рискова среда. Обучаваме ги, че не е проблем, да не можеш да решиш един проблем - трябва просто да се обадиш в МГУ!
Началото ни е в 40-те години на миналия век. Но още през Средновековието, като се сключвали мирни договори, залогът е бил минният инженер, който се е давал на съседното кралство. Първите закони са свързани с минното дело.
Ще празнуваме 70-та си годишнина през цялата година, двата пика са свързани с патрона ни Св.Иван Рилски, освещаването на параклиса с неговото име на 12 юни и патронния ни празник на 19 октомври. Имаме традиция на отворените врати.
Справяме се доста добре с европейските проекти. Работим в тясно сътрудничество със суровинния бизнес. Нашите знания са много добре приети в ЕС. Ние сме равноправни партньори. Поставихме стандарта първата защита да се мине само от една четвърт от студентите. Те имат 100% реализация. Опитваме се да върнем патриархалния вид на образованието. Повечето от студентите ни идват от най-бедните краища. Хората ни вярват. България е минна държава и имаме дан с качествените ни инженери. Наградата за иновация Джон Атанасов сега се спечели от наш представител. Вече миньорската професия не е сред опасните.
Дядо ми е започнал да разработва находището в Илинденци, най-голямото в Европа за мрамор. Тук работим с двете най-големи богатства - хората и полезните изкопаеми. Станах най-младият професор в нашето направление. Всеки ден трябва да се учи. Студентите ни идват от бизнеса, практиката им е по-добра. Това е огромно предизвикателство. Инженерът трябва да даде дългосрочните решения. Преподавателите ми казваха, че грешките ми ще ги открие някой след 50 години.
Подводният добив вече стига до 4000 м дълбочина. Логично е да има повече подводни богатства. Търсенето на суровини води до увеличаване на добива им, сегашните не стигат. Ако трябва Великобритания да се запълни с електромобили, са нужни още 7000 мини за мед! Целите са възможни след планирана и качествена работа. Долният процент на метал в находищата преди 20 години бе 1%, сега е 0,1%. Вчерашният отпадък е суровината ни днес.
Имаме 75 докторанта и 18 професора, пирамидата при нас е правилно построена. Работим дългосрочно. Егото ни е на ниво наследниците ни да станат по-добри. Разчитаме на нашите доайени.
Като се събрахме как символно да отбележим годишнината, решихме да е с малък храм. За 10 месеца бе построен и пренесохме 46-те му тона от Солун, препятствията ни направиха по-силни, бе инженерно предизвикателно. По пътя работеха бивши мои студенти и ни пращаха снимки - "професоре, храмът Ви мина оттук!" В момента е вграден в парка и като че винаги е бил там. Храмът е направен с дарението на всеки преподавател и студент.
Като ректор трябваше да надграждам, образованието не търпи резки промени. Приети сме като равни, академичната свобода е най-доброто, но и най-страшното. Стажовете сега започват от 1 курс. Сега имаме само 5% случайно попаднали, минавайки през стажантските програми, студентите знаят за какво са тук.
Всеки теоретичен проблем се пречупва през практика. Задачите се решават в неопределена среда, всеки ден е различен и е предизвикателство. Нашият университет осъществява момчешката мечта да си играеш с багерчета и камиони. Всичко започва с това да знаем какво и как да извлечем от земята, безопасно, да му дадем добавена стойност. Даваме на студентите инструментите, фокусирани в индустрията, но знанията им позволяват да работят каквото си искат.
В Кърджалийския ни филиал имаме симбиоза между специализирано минно образование и граждански специалности, 52-мата студенти са оттам. Хората получават достойно заплащане. Работим за откриване на филиал в Бургас, тази есен ще го открием. Университетът е силен там, където са специалистите. Югоизточна България има нужда от нас, сондирането на добив на нефт и газ е въпрос на позитивен инат от нас.
Имаме сериозни амбиции да привлечем топ учени от цял свят, да привлечем външни студенти, имаме доверието на минната индустрия. Външните преподаватели биха били доказателство, че сме толкова добри, че те искат да дойдат при нас. Специалистите ни са признати навън и тук. В момента имаме 12 наши топ-мениджъри в Австралия. В Уелс са мениджъри в консултантски компании. Всички големи чуждестранни минни компании у нас имат не-повече от 1% чужденци. Студентите са вътрешно убедени и са ключ към успеха ни в кандидатстудентската ни кампания. 300 от 317-те ни нови студенти дойдоха на първо класиране.
Една от най-интересните екшън-професии е ръководител взривни работи, управляваш неуправляемия взрив. Специалните зрелищни събаряния в градска среда също са наше дело. На практика всеки строителен обект е и благодарение на специалисти от МГУ. Имаме слоуган "над земята не е интересно". Като се спазват природните закони, нещата се получават. Трябва да се работи екологосъобразно, това е устойчивостта. Бъдещето е, да добиваме умно суровините."
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
„О(б)твързан“ – премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..
Покана за София дръм фест от Боян „Бонзи“ Георгиев – барабанист и организатор на фестивала: "Това е единственото ежегодно барабанно събитие. Барабанния ни уъркшоп се казва клиника - пет различни за един ден. Пръв ще е един 16-годишен бъдещ Дейв Уекъл. Всеки, който е бил на барабанна клиника знае, че се води разговор между свирещия и публиката,..
Развитие на креативността при децата и важността на безопасните играчки - говорим по темата с Жени Илиева, предприемач и създател на безопасни детски играчки: "Безопасна е играчка от безопасен материал, да е рециклируем и да не замърсява средата. Пластмасовите играчки са сред първите замърсители на околната среда. Играчката не е просто забавление,..
Цвета Балийска ни представя Фестивала на авторския театър: "Проведохме три дискусии с творци от полето - всеки творец го прави по свой начин и нямаме нужда от дефиниции що е това фестивал на авторски театър. Има разграничение между драматургичен и авторски театър. Разликата е в процеса на създаване - при авторския, процесът на създаване е по време на..
Разкъсана облачност