Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Позитивният инат на един ректор

Проф. Ивайло Копрев, Ректор на МГУ
Снимка: Лили Големинова/Радио София

70-години МГУ в разговор с неговия ректор проф.Ивайло Копрев:

"Имаме чуждестранни студенти от над 15 държави. Преди промените, университетът е готвил кадри за Латинска Америка, Африка. Сега продължаваме в тази насока. Ние обучаваме саудитски кадри в минно инженерство. На практика има само още 3 такива университети в Европа. Обединихме се, за да можем да взимаме европейско финансиране. В Полша и Финландия университетите станаха факултети - много по-трудно може да им се разбере спецификата. Екологът, завършил МГУ знае как да разрушава, но и как да възстановява природата.

Много се гордеем с личната си връзка със студентите, знаем ги поименно и всичките им проблеми. Важно е те да се почувстват като част от една общност. Те се обучават да работят в много рискова среда. Обучаваме ги, че не е проблем, да не можеш да решиш един проблем - трябва просто да се обадиш в МГУ!

Началото ни е в 40-те години на миналия век. Но още през Средновековието, като се сключвали мирни договори, залогът е бил минният инженер, който се е давал на съседното кралство. Първите закони са свързани с минното дело.

Ще празнуваме 70-та си годишнина през цялата година, двата пика са свързани с патрона ни Св.Иван Рилски, освещаването на параклиса с неговото име на 12 юни и патронния ни празник на 19 октомври. Имаме традиция на отворените врати.

Справяме се доста добре с европейските проекти. Работим в тясно сътрудничество със суровинния бизнес. Нашите знания са много добре приети в ЕС. Ние сме равноправни партньори. Поставихме стандарта първата защита да се мине само от една четвърт от студентите. Те имат 100% реализация. Опитваме се да върнем патриархалния вид на образованието. Повечето от студентите ни идват от най-бедните краища. Хората ни вярват. България е минна държава и имаме дан с качествените ни инженери. Наградата за иновация Джон Атанасов сега се спечели от наш представител. Вече миньорската професия не е сред опасните.

Дядо ми е започнал да разработва находището в Илинденци, най-голямото в Европа за мрамор. Тук работим с двете най-големи богатства - хората и полезните изкопаеми. Станах най-младият професор в нашето направление. Всеки ден трябва да се учи. Студентите ни идват от бизнеса, практиката им е по-добра. Това е огромно предизвикателство. Инженерът трябва да даде дългосрочните решения. Преподавателите ми казваха, че грешките ми ще ги открие някой след 50 години.


Подводният добив вече стига до 4000 м дълбочина. Логично е да има повече подводни богатства. Търсенето на суровини води до увеличаване на добива им, сегашните не стигат. Ако трябва Великобритания да се запълни с електромобили, са нужни още 7000 мини за мед! Целите са възможни след планирана и качествена работа. Долният процент на метал в находищата преди 20 години бе 1%, сега е 0,1%. Вчерашният отпадък е суровината ни днес.

Имаме 75 докторанта и 18 професора, пирамидата при нас е правилно построена. Работим дългосрочно. Егото ни е на ниво наследниците ни да станат по-добри. Разчитаме на нашите доайени.

Като се събрахме как символно да отбележим годишнината, решихме да е с малък храм. За 10 месеца бе построен и пренесохме 46-те му тона от Солун, препятствията ни направиха по-силни, бе инженерно предизвикателно. По пътя работеха бивши мои студенти и ни пращаха снимки - "професоре, храмът Ви мина оттук!" В момента е вграден в парка и като че винаги е бил там. Храмът е направен с дарението на всеки преподавател и студент.


Като ректор трябваше да надграждам, образованието не търпи резки промени. Приети сме като равни, академичната свобода е най-доброто, но и най-страшното. Стажовете сега започват от 1 курс. Сега имаме само 5% случайно попаднали, минавайки през стажантските програми, студентите знаят за какво са тук.

Всеки теоретичен проблем се пречупва през практика. Задачите се решават в неопределена среда, всеки ден е различен и е предизвикателство. Нашият университет осъществява момчешката мечта да си играеш с багерчета и камиони. Всичко започва с това да знаем какво и как да извлечем от земята, безопасно, да му дадем добавена стойност. Даваме на студентите инструментите, фокусирани в индустрията, но знанията им позволяват да работят каквото си искат. 

В Кърджалийския ни филиал имаме симбиоза между специализирано минно образование и граждански специалности, 52-мата студенти са оттам. Хората получават достойно заплащане. Работим за откриване на филиал в Бургас, тази есен ще го открием. Университетът е силен там, където са специалистите. Югоизточна България има нужда от нас, сондирането на добив на нефт и газ е въпрос на позитивен инат от нас.

Имаме сериозни амбиции да привлечем топ учени от цял свят, да привлечем външни студенти, имаме доверието на минната индустрия. Външните преподаватели биха били доказателство, че сме толкова добри, че те искат да дойдат при нас. Специалистите ни са признати навън и тук. В момента имаме 12 наши топ-мениджъри в Австралия. В Уелс са мениджъри в консултантски компании. Всички големи чуждестранни минни компании у нас имат не-повече от 1% чужденци. Студентите са вътрешно убедени и са ключ към успеха ни в кандидатстудентската ни кампания. 300 от 317-те ни нови студенти дойдоха на първо класиране.


Една от най-интересните екшън-професии е ръководител взривни работи, управляваш неуправляемия взрив. Специалните зрелищни събаряния в градска среда също са наше дело. На практика всеки строителен обект е и благодарение на специалисти от МГУ. Имаме слоуган "над земята не е интересно". Като се спазват природните закони, нещата се получават. Трябва да се работи екологосъобразно, това е устойчивостта. Бъдещето е, да добиваме умно суровините."





По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35