На всеки две години в САЩ се провежда най-големият форум (с конкурс) в света на лютиерството, организиран от Violin Society of America, като това се случва в различен град всеки път и се редуват Западното и Източното крайбрежие. На последното издание в град Анахайм, Южна Калифорния, (след 4-годишна пауза заради пандемията) с рекорден брой участници, българският лютиер Владимир Тилев спечели две отличия - сребърен медал в раздел "виола" и трето място (сертификат) в раздел "цигулка". И двете отличия са в категория "звук".
Това беше поводът Владимир Тилев да гостува в Радио София. Той разказа повече за това, как се оценяват инструментите, за журито и за стойността на тези призове, като "реално по-голямата награда, макар и трета е при цигулките, защото там се състезаваха 194 инструмента, докато виолите бяха "само" 65".
Във всеки раздел (цигулка, виола, виолончело, контрабас и квартет) има категория изработка и категория звук.
На констатацията, че категорията за звук сякаш е по-важна, Тилев отговори така - "някои хора по света използват струнните инструменти за украса, но повечето - за да свирят на тях".
Владимир Тилев е син на именития български цигулар Георги Тилев. Самият той е завършил музикалното училище в София като виолончелист, след това учи и в Германия, но по-интересна е темата кога и как лютиерството влиза в живота му. Оказва се - случайно. Когато семейството му в даден момент се премества в ново жилище в столичния квартал „Изгрев“, на етажа над тях се оказва ателието на "тогава небезизвестния лютиер Богомил Терзиев". възниква любопитството му към тази професия-изкуство, заражда се удоволствието да наблюдава тези инструменти. "Случайните срещи често определят живота на хората" - казва Владимир Тилев.
▲ Димитър Иванов с инструмент, изработен от Владимир Тилев
Интересна е съдбата на двата инструмента, които му носят наградите - виолата със сребърен медал от седмица е в ръцете на Йоана Каменарска, която е концертмайстор на Хамбургската филхармония и която вече свири на изработена от Владимир Тилев цигулка.
А отличената на форума в САЩ цигулка?! Тя пък е подарък за големия ни цигулар Минчо Минчев - "в израз на моето уважение към него и приноса му към българската култура. Това ще се явява неговия личен инструмент, защото всички знаем, че той свири на държавен Страдивариус" – разказва Владимир Тилев, като добавя, че синът на Минчо Минчев - Николай, също свири на изработена от госта ни цигулка. Както и Димитър Иванов - концертмайстор на Франкфуртската опера. И Светозар Аначков, който пък е концертмайстор на операта в Мюнхен. През последния сезон и Веско Ешкенази (концертмайстор на Концертгебау в Амастердам) свири на цигулка на Владимир Тилев. Има и "небългарски" концертмайстори с инструменти, изработени от него - като Даниел Бел, концертмайсторът на Хесенската филхармония и Каи Блустийн (оркестър Лисеу, Барселона).
Говорим, разбира се, за света на лютерията, за Кремона, където се е зародило всичко преди повече от 300 години и където, логично, гостът ни е бил неведнъж.
"Това е традиция, която следва своята логика, макар че между нас, лютиерите, има съмнения дали днес там се произвеждат най-добрите инструменти. Иначе, исторически погледнато, други школи се развиват в Германия - в Митенвалд, а на по-късен етап и в Маркнойеркирхен (обща школа с Чехия - така наречената бохемска), във Франция - в миналото център за производство на интрумнети е бил Миренкур, както и Париж, разбира се".
Всъщност Владимир Тилев изработва цигулки едва от 5 години. Преди това в продължение на 18 години прави лъкове (по 50 на година, при това) и се занимава с реставрация на старинни инструменти. Тези му познания много му помагат сега, защото стремежът на съвременните лютиери е да наподобят звука на старите италиански инструменти, който и до днес е еталон.
За да си добър лютиер, не е достатъчно просто да си сръчен и да имаш техническа мисъл, убеден е гостът ни. "За да се направи добър инструмент, той трябва да бъде обмислен, а след това - и почувстван" - това е веруюто на Владимир Тилев.
Работи заедно с Христо Късметски, син на именития ни обоист. Подготвил е над 200 дъски, които в даден момент ще се превърнат в цигулки. Или виоли. Това е чудото на професията лютиер.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..