Песните на Пеле

Не, няма грешка - не песните за Пеле, каквито също не липсват. Всъщност футболът и самбата с всичките ѝ производни, прекрасно се допълват още от 1919, когато Пишингиня пише вдъхновеното от победата на Бразилия над Уругвай с 1:0 в мач за Латиноамериканската купа. А през 1972, след решаващия му гол над Португалия, Фио "Маравия" е увековечен в едноименния хит на Жоржи Бен Жор. 

Първите успехи на Пеле като композитор, китарист и певец са в дует с дивата Елис Режина от края на 60-те, нищо, че в началото на парчето му "Vexamão" твърди, че гласът му не става за пеене. Като слушаме албума му от 2006 Пеле Жинга, откриваме едно друго очарование на стила "Пеле" - красота и финес не само на движенията, но и на мисълта.

Едва ли е просто жест на един министър на културата (Жилберто Жил, 2003-8) към един бивш министър на спорта (Пеле, 1994-8) дуетът им "Кой съм аз" (играейки и свирейки). Но е жест на Пеле към Олимпийските игри в родината му, сингълът "Надежда", който издава в навечерието им през 2016. Последното му парче излиза през 2020 с акомпанимента на мексиканското китарно дуо Родриго и Габриела.

Серджо Мендес е друго голямо име на бразилската музика, посветило музика на Пеле - саундтракът към документалния филм за него, записан с участието на легендата. По-малко известни са обаче композициите на Пеле, изпълнени от други музиканти, като първата ("Gosto Tanto De Você") дори предшества с година дуото на Пеле с Елис Режина.

Според бразилския музикален критик Родриго Тейшейра, Пеле още от малък развива музикалния си вкус, когато баща му подарява първата му китара. В свое интервю за CNN от 2015, самият Пеле признава, че ако не е бил футболист е щял да бъде музикант. "Харесва ми да композирам, да свиря на китара и на цигулка" - казва футболистът пред микрофона на водещата. Слушайки музиката му, със сигурност усещаме присъствието на повече от един талант.