Д-р Иглика Мишкова от ИЕФ с ЕМ – БАН за магията и чудесата по Коледа:
"Традициите, които най-силно топлят, са около Бъдни вечер, събирането на всички около трапезата. За огромно съжаление сега се коледува само от групите към читалищата. Преди са били само мъже, както лазарките са моми. Възрастните коледари са в източните краища, децата – в западните.
Днес коледарските дружини обикалят семействата си, близки и познати плюс тези, които са заявили посещение на коледари. Групите им имат определен брой, числото е различно във всяко едно селище. Ходят през нощта или много рано. Коледарските песни са определени за всяка една възраст и занятие. Някога е било грях ако не отвориш на коледари. Изпява се песента на най-стария домакин и после към всеки от домашните. Тогава си получават даровете – кравай, сланина, кървавица, пари. Благословиите са често шеговити. Коледуването е типично при всички източноправославни. Има го и полазването по Игнажден.
Продължавам да вярвам в Дядо Коледа и коледния дух, Коледа е времето за семейството и най-близките, топлината и споделянето са основата на този ден. Всички се стараем да съберем повече поколения, да зарадваме с нещо малко, да раздадем радост. От Бъдни вечер трябва да има порция за странник, за човек в нужда. Да пръскаме доброта – това ще ни се върне.
Изпадаме във френетично броене на ястията. Броят им не е най-важното. Подготвя се свинско печено със специален сос, гушките са малките станимъшки сърмички. Баницата с късмети е по-скоро за Нова година, но традициите са различни в различните краища на страната. Остава на почит наученото от майка и баба.
Годината бе наситена с доста събития, развивахме образователните ателиета, проекти, след пандемията нещата станаха по-забързани. Имаше коледни ателиета в Етнографския музей – за обредни хлябове и сурвачки за Нова година. В традицията е всеки празник да се чества по няколко дни.“
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..