България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели.
Това показва традиционното социологическо проучване, което провежда „Алфа Рисърч“ провежда в края на годината.
Подробности пред Радио София даде и коментира Павел Вълчев от агенцията.
По думите му, песимизмът на българина е рекорден и може да се сравнява само с критични моменти, свързани с много кризи и трудности.
Нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта. Песимисти са 30 на сто относно семейството.
„За света и за България нещата стават още по-драстични – допълни Вълчев – 20 на сто са оптимисти и 53 – песимисти. Има натрупване и дори градация на негативните неща в живота ни. Поредицата от кризи карат хората да бъдат предпазливи. Един от изводите, които може да се направи от резултатите на изследването, е, че българинът си казва “Аз и светът може да се оправим, но България – едва ли“. Невъзможността толкова време да се състави устойчив кабинет за управление, умората от избори е логична причина за спада на недоверие към политиците и институциите.
Песимизмът проличава и във въпросите за очакванията за 2023 г.
57% от българите смятат, че ще се стигне до предсрочни парламентарни избори, 35 на сто очакват социални протести и вълнения, 27% - ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизнения стандарт.
По думите на Вълчев, има държави с по-големи кризи, но у нас песимизмът на българите е обусловен от неспособността на политиците да намерят формулата за стабилизиране на страната.
Преди изборите през 2021 г. хората говореха за промяна, а сега - за ескалиралите икономически проблеми.
Снежка Пенева ръководи един от емблематичните клубове във Варна за музикалния вкус и предпочитания и не за пръв път застава пред микрофона ни: "Горди сме, че втора година сме морски дом на Rebel Rebel - нова алтернативна българска авторска музика. Съдържанието е многопластово (кои са те - в звуковия файл). Много трип-хоп, сайкаделик, правилни хора...
Християн Облаков за красивите сгради и (не) познатата история на Варна: "От 15 години се опитвам да систематизирам нещата за града, които съм успял да открия. Архитектурното наследство от края на 19 и началото на 20 век (имената на архитектите - в звуковия файл). Градът е претърпял сериозна трансформация само за няколко десетилетия. Поколенията..
Темата ни за Варненско лято продължава с именития австрийски диригент Мартин Зигхарт и Ганчо Ганчев, който организира Международния хоров фестивал „Проф. Те ни разказват за концерта с Меса в h moll от Й. С. Бах на 12 септември - концерт, с който официално се открива международния хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ във Варна : Мартин..
Марио Хосен, артистичен директор на Варненско лято, слага началото на едно варненско "Радиокафе": "Имаме симпозиум, посветен на маузиката на дунавските страни. Както и барок. Успяхме да станем притегателен център на музиколози, след техните доклади - камерно музикални концерти, които да илюстрират темите им от матинетата им. Над 40 години концертирам..
Валери Петров е плод на любовна история, досущ като тази на Ромео и Жулиета, породена от враждата между Монтеки и Капулети. Бащата на писателя - Нисим Юда Меворах е роден в София и е сефарадски евреин. Той е професор по правни науки, специалист по семейно, облигационно и наследствено право, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, преподавател..
В днешната ни среща продължаваме разказа за една от значимите фамилии по нашите земи. Маджаровият род, с корени във възрожденска Копривщица, се отличава с просветените си представители. А един от тях разбива стереотипите на 20-и век. Нейното име е Анна Михайлова Маджарова, по-късно по мъж Стайнова. Родена е на 31и декември 1894 г. в древния град..
Жанет Митева и книгата ѝ за историята на царския дворец:
Разкъсана облачност
Ясно