Отговорът на подобни въпроси изисква наличието на дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди, казват те. В предаването „Радиокафе“ доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. Мартин Иванов от Философския факултет разказаха, че цените отпреди толкова години са инструмент да разберем как са живели нашите баби и дядовци.
„Какво са купували, тъй като сега темата за инфлацията е много популярна, но начинът да бъде пресметнат този индекс, който ние направихме, е да се съберат цени – година по година и да се провери какъв е бюджетът, консумацията, теглата, какъв дял от нашите разходи отиват за храна, облекло, за алкохол и цигари, за транспорт и т.н., да им придадем тези тегла, съобразно нашите бюджети и да достигнем до един извод. В периода, в който има свободна Българска държава, нещата стават много по-лесни“, каза доц. Мартин Иванов.
Така например, те правят изчисления за периода 1750-2020 г., както за номиналните изменения на цените, така и за динамиката на реалните цени на някои ключови стоки.
На тази база те установяват, че за периода 1914-1944 г., цените нарастват с над 46 пъти, от 1944-1989 г., цените нарастват с близо 4 пъти, а за периода 1990-2020 г., цените нарастват с над 3800 пъти.
Доц. Ралица Симеонова-Ганева казва, че конструирането на подобен индекс е дълъг и трудоемък процес. Поради тази причина подобни проучвания са изключително редки в международната научна литература. Затова работят в екип от трима души и експертизата е съчетана от историческа, социологическа, икономическа и статистическа гледна точка.
„Това са много сложни процеси, предизвикателни за измерване, трудно се набавя информация за периода преди Освобождението, има методологични трудности. Ние се фокусирахме върху измерването на инфлацията, на динамиката на цените. Конструирахме единен индекс за всичките тези 250 години, за да можем да сравним цените. Трябваше да вземем предвид и паричните реформи. На практика една цена от 1985 г. не е приложима към съвремието“, обясни доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Тя добави, че през 1985 г., килограм, бял хляб е бил с цена от 0,40 лв., но ако цената му се е била увеличила, следвайки общото повишаване на цените в страната, през 2020 г. е щял да струва 2,40 лв.. Доц. Ганева уточни, че през 2020 г. белият хляб е бил с цена от 1,65 лв. Това отговаря на въпроса дали хлябът е бил по-евтин по време на комунистическия режим в сравнение с предходните и следващите десетилетия. Отговорът, според тях е „не“.
По отношение на дарителството за изследвания период, експертите установяват, че дарението на Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет в размер на 13 млн. лева през 1911 г., в днешни пари се равнява на 602 млн. лева.
„Очевидно братята Евлоги и Христо Георгиеви са били сред най-богатите хора в Европа, очевидно са били и сред най-големите филантропи…Има много дарители до Втората световна война, като има значение годината на дарението. Дарителите са много на брой, но най-открояващият се е Димитър Ценов, който прави дарението за Свищовското висше икономическо училище. Там дарението е 1 милиард и 700 хил. лева“, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Какво сочат останалите данни от проучването на доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.
Вече 12 години фондация "За нашите деца" осъществява кампанията "Тази Коледа чудесата правите Вие". В нея могат да се включат компании, корпоративни екипи и бизнеси чрез продукти с кауза. До 22 декември екип на фондацията ще бъде и на Sofia Christmas Fest, където на специален щанд могат да бъдат закупени коледни изненади с благотворителна цел,..
Десетото юбилейно издание на "Базар на професиите", организирано от Българската мрежа на глобалния договор на ООН ще срещне деца и младежи с компании и професионалисти от различи сфери. То ще се проведе на 29 и 30 ноември в иновационен Форум "Джон Атанасов" на София Тех Парк. "Базар на професиите 2024" ще премине под надслов "Твоето бъдеще по твоя..
Приютът за бездомни хора в Перник става целогодишен. Той е с капацитет за 10 лица и освен подслон през зимата, осигурява на настанените в него и топла храна. Центърът за бездомни хора се намира в кв. "Калкас" и досега функционираше само през зимните месеци. Той е създаден през 2020 г., припомни пред Радио София кметът на Перник Станислав..
В предаването “Радиокафе“ художникът Орлин Атанасов разказа за изложбата „Странни мисли по никое време“, която се открива на 27 ноември в джаз клуб в София. "Никое време“ е времето, в което живеем, а “странните мисли“ го съпътстват, изскачат най-различни, изненадващи и мен самият, затова си мисля, че би била любопитна и за зрителите",..
Три центъра за временно настаняване на бездомни хора работят на територията на София. Капацитетът им е 510 души, като в момента в тях са настанени около 400, каза за Радио София Мина Йовчева – директор на дирекция "Социални услужи за деца и възрастни" към Столичната община. Тя добави, че със заповед на кмета е сформиран и мобилен екип, който..