Все още има разминаване между хората, които са без работа, и търсенето на кадри от страна на бизнеса.
Сред причините са липса на подготвени специалисти. Образователната система подготвя много кадри, от които нямаме толкова нужда.
В същото време специалистите следят и друг показател – хора, които нито учат, нито работят, нито търсят активно заетост. Страшното е, че по последни данни такива са малко под 1 милион души.
Това изтъкна пред Радио София Георги Първанов от Българската асоциация за управление на хора:
"Икономиката се нуждае от инженери, техници, ИТ-специалисти. Затова бизнесът търси начини за бърза преквалификация, завръщане на българите от чужбина, дори привличане на служители от други страни."
По думите на Първанов, в момента има около 240 000 - 250 000 свободни места и няма кой да ги заеме. И уточни, че има специалности, за които курсове от 3 до 9 месеца могат да създадат специалисти, но има и такива професии, за които това е невъзможно.
"Харесва ли ни или не, но се налага да сме гъвкави и да внасяме работна ръка – нещо, което от години правят страни от Западна Европа и Америка. Трябва да се мисли за подобряването на българската икономика и демографската ситуация", допълни експертът.
Той подчерта, че няма нищо лошо в средата на трудовия ни път да усвоим и дори да се отдадем на нова професия.
При този горещ пазар на труда трайно незаетите явно страдат от някакъв личностен проблем. Дори по-възрастните бизнесът преоткрива като добър шанс за запълване на вакантните позиции.
Пазарът толерира хората, които искат и учат постоянно и бързо се адаптират.
Ако хората не са активни, няма да имат успех. Сайтовете и трудовите борси са пълни със свободни места. Работодателите са свалили до минимум изискванията, дори за предишен опит.
Първанов коментира и евродирективата, според която след 2 години минималното трудово възнаграждение трябва да е обвързано и зависещо от брутната средна заплата.
Чуйте целия разговор на Антония Каменичка.
В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..
В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..
Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..
Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..
Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..
Фестивалът “Възможното образование“ се завръща с пълно издание от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него, е акцентът на разговора с Нели..
Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...