"Горите са едни сложни екосистеми, в които са преплетени много организми. Нерядко ние не знаем достатъчно детайли доколко те са преплетени и тепърва научаваме някои неща с подобряване на технологиите за изучаване на микросвета", каза доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че в нашия ритъм на живот горите са дълговечни и нещата при тях не се случват толкова бързо, колкото в земеделието, където мерките са лесно приложими. По думите му климатичните промени най-силно се усещат във високите планини, както и в най-северните и южни зони.
"Ние сме в умерен климат и тук нещата се случват малко по-забавено, по-умерено, малко по-трудно виждаме ефектите. Реално проблемите ги виждат хората, които наистина наблюдават внимателно някои определени екосистеми, или наблюдават климата. Например, за човек, който наблюдава непрекъснато температурните записи на България не е изненада, че в планините ние имаме една постоянна тенденция за повишаване на температурите", коментира доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че нямаме ясно изразени негативни ефекти върху горите освен в тези, които са изкуствено залесени, тъй като залесяването е станало в условия, които са били по-благоприятни за тяхното развитие. Доц. д-р Панайотов отбеляза, че нашата флора е много богата, включително и на редки видове, а ние сме в една от зоните в Европа, в които климатът е бил сравнително благоприятен тогава, когато на другите места е имало заледявания.
"От природните явления за нашата страна пожарите са най-сериозният проблем, който се очаква най-сериозно да нарасне в бъдеще. Пожарите са пряка функция от това, да се случва сух и горещ климат така, че можем да очакваме повече проблеми с тях. Но не са само те. Нещо, което специалистите добре знаят е, че има увеличаване на насекомните вредители. Идват определени насекоми тук, или си ги е имало, но намират по-добри условия и атакуват дадени растения, които в този момент са просто по-уязвими и с по-слаби защитни сили, като смъртността може да е изключително масова", каза специалистът.
По думите му мерките, които трябва да се вземат още не са закъснели, като в България има Национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Според нея мерките за възстановяване на горите са сравнително евтини, но ефектът може да е огромен.
"Може да се наложи и се налага понякога видовете, които според нас са по-добри за бъдещето да се разпространяват на повече места. Това става чрез залесяване", отбеляза доц. д-р Момчил Панайотов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност