Темата днес ни е "Иновации и дигитализация в земеделието", мястото на изнесеното студио - Стопански факултет на СУ. Първият ни гост, Светлана Боянова е основател на Агрохъб. Какво се крие зад това?
"За повечето хора цифровизация, иновации и земеделие не вървят заедно. Но не и за мен. Храната е ключова. Този, който я произвежда, има ли нужда от цифрови технология? Запалих се през 2017, исках да направя нещо ясно разбираемо. Идеята бе да започнат АйТи хората със земеделците. В 2019 учредихме хъба като юридическо лице. Когато си част от европейска мрежа на хъбовете, възможностите стават двойни. Бяхме единствени в сектор "Земеделие", само 4 от 17 бяха избрани, ние бяхме единият.
Идеята е три вида организации да се срещат - мястото е и виртуално, и физическо. Едните са носителите на иновация - като Аграрния университет и други, следващите са АйТи и накрая са земеделските производители - потребители на технологиите. Те да поставят проблеми, които да се решават от АйТи. Не да се показват технологични решения, които изглеждат много красиво. Проблемът в сектора е работната ръка. Роботиката би била добър помощник при беритбите.
Официалното начало е на 1 ноември. Координатор е Институт за агростратегии и иновации. Имаме ключови партньори. Всяка услуга, която земеделците ще получат, за тях ще е безплатна. Включително обучения на фермери по цифрови умения, както и да ги насочим към достъп за финансиране при въвеждане на цифрови технологии. Същото важи и за стартъпите в АйТи технология. Ключово ни е доверието."
Васил Василев представлява "Технологика". "От 1990 работим, в момента с над 100 айтита. Имаме разработени системи в различни сектори и министерства. Интегрираме сателитни снимки в софтуерни решения. В хъба се включват широк спектър от компании. Можем реално да направим нещо полезно за фермерите в България."
Светлана Боянова продължава: "От втората година ще можем да предлагаме нашите услуги, инфраструктурата ще е в Пловдив, но ще продължим и с други компании, например в сферата на дроновете. Ще имаме национално покритие. Хъбът е за малки, средни, големи, био и конвенционални производители. Парите, които получаваме се трансформират в услуги. Нуждите са различни като обем, не като характер. Иска ми се да включим повече животновъдния сектор. Ако се справим добре в първите 3 години, може да бъдем продължени за още 4. Заложили сме и услуга Digital assessment и ще видим как напредват компаниите."
Продължаваме с Васил Василев:
"Всичко започна от картографирането с различни източници на информация. Сателитни снимки има още преди 50-60 г., но в последно време с "Коперникус" доста се вдигна нивото, използват се за прецизно земеделие. Парцелите се разделят на мрежа от 10 на 10 метра и можем да прецизираме къде да се тори и полива повече или по-малко, така се намалява натореността, но резултатите са същите. В последните години има и успешни фирми за това в България. Ние трябва да направим интуитивен софтуер, който потребителят да ползва без айти образование. Комбинира се с метереологични данни. Предлаганите решения от изкуствения интелект са за взимането на решение от страна на фермера.
Термините са "прецизно земеделие", "умно земеделие", "машинно обучение", "изкуствен интелект". Информацията трябва да се обработи и потребителят да получи синтеза. Имаме магистърска програма за млади фермери, която да ги превърне в иноватори в сектора. Така съмишлениците и съседите им могат да видят резултатите им. Виждаме как това се развива в Западна Европа и САЩ, сега се комбинират много технологии и добавената стойност е много повишена. Земеделието не е това, което беше преди 50 години."
В края на настоящата седмица гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов коментираха във "Форум" следните теми: Наредби, сгради, квартали, документи и интереси на инвеститорите. "Не се мисли за хората, за бъдещето и как ще се живее." Има ли власт и право кметът на откаже проект при изрядни документи или при такива..
Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения. Повод са три..
Причината за влизането на "Величие" в Народното събрание (НС) и пренареждането на парламентарната политическа картина е най-сериозният удар срещу българската демокрация и изборния процес през последните години. След решението на Конституционния съд останаха много въпроси без отговори. Това коментира пред БНР-Радио политологът и..
Столичната община достави на районните администрации 2000 компостера за домакинства от цяла София . Те са част от инициативата на администрацията „Компостирай вкъщи“ и се раздават на домакинствата, които предварително са заявили желание, съобщават от Столичната община. С това общият брой на компостерите за домашно ползване по програмата стават над 14..
След десетките жертви в Кочани не можем да говорим за изолиран трагичен случай, а за поредното тежко сътресение в нашата югозападна съседка, коментира пред БНР-Радио София Любчо Нешков, журналист и експерт по процесите на Балканите . Той припомни, че преди това имаше пламнал автобус (на територията на България), потънал кораб в Охридското..
В предаването "Радиокафе“ с ентусиазъм разговоряме за това - как се променя емоционалната интелигентност в ерата на изкуствения интелект (AI) Ггост и събеседник по темата е психотерапевтът Александра Алгафари . "Ако искаме да определим що е то емоционална интелигентност, нека първо да помислим – можем ли да си назовем емоциите. Когато..
На 21 март отбелязваме Световният ден на кукления театър. Асоциацията на куклените театри в България празнува със 7-дневни чествания в първата по рода си "Седмица на кукленото изкуство“. В цялата страна са предвидени събития, с които се отбелязва инициативата като участват куклени и драматично-куклени театри, членове на Асоциацията...