Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Според допитване до местните политици в Европа и Доклада за градовете и регионите

Кои са ключовите сектори за кохезионните фондове и в коя област България се справя най-добре

Снимка: European Week of Regions and Cities

"Градовете и регионите са и трябва да бъдат флагмани на солидарността, прогреса и надеждата в Европа" – думи на председателя на Европейския комитет на регионите (ЕКР) Васко Алвес Кордейро по време на сесията институцията, която обединява кметове и представители на местната власт в ЕС. В унисон с понятието солидарност, всички политически сили категорично подкрепиха становището (подготвяно в последните месеци) на кмета на Флоренция за важната ролята на градовете и регионите във възстановяването на Украйна.

Сесията се провежда успоредно с European Week of Regions and Cities, а акцентът е Годишният доклад за състоянието на градовете и регионите, в който освен обобщени данни и насоки, има препоръки към европейските законодателни институции за ключови сектори като  войната в Украйна („да има специална бюджетна линия, която да дава възможност европейските региони да са по-ефективни в помощта си“, смята Васко Кордейро), мерките за домакинствата и бизнеса, преодоляването на енергийната криза, както и подготовката на дебата за бъдещето на кохезионната политика.

Трябва да сме сигурни, че всички европейски политики ще интегрират принципа „да не навреждат на сближаването“, формулиран по-рано тази година от еврокомисар Елиза Ферейра“ – подчерта председателят на ЕКР.

Малко цифри от доклада, който днес, 12 октомври (в деня на българските общини, между другото), ще бъде приет и като политическа декларация от Европейския комитет на регионите: 76% от местните политици казват, че техния регион приема бежанци от Украйна, а поне половината – че изпращат материална помощ за Украйна. Петте държави, които са приели най-много от 10-те милиона украинци, напуснали страната са Полша (4,3 милиона), Унгария (861 000), Румъния (736 000), Словакия (548 000) и Чехия (383 000). Именно регионите е тези страни ще имат най-голям спад на БВП на глава от населението през следващата година. На ефекта от войната в Украйна е посветена първата глава от Доклада за състоянието на градовете и регионите.


Снимка: European Week of Regions and Cities

Следващата глава е за последиците от Ковид пандемията, която са по-големи в Южна Европа (като най-най-потърпевши и с най-голям спад в икономиката, логично, са островните региони, и по-точно Йонийските и Егейските острови в Гърция и Канарските острови в Испания и това е, защото разчитат най-вече на туризма).

Най-успешно с последствията са се справили в Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Румъния и … някои от регионите в България. Тук на преден план излиза недостатъчното участие на местната власт в съставянето и прилагането на Плана за възстановяване, което води до не най-прецизното насочване на средствата в най-нуждаещите се сектори и задълбочава различията между регионите в Европа. Прекалената централизация тук се отчита като неправилен ход.

В рамките на доклада има резултати от мащабна анкета с местни политици във всички-държави членки и само 1 процент от запитаните е взел активно участие в създаването на Плана за възстановяване, а тези, които не са били дори информирани варират от 12% в Италия до 77% в Дания. 88 процента са съгласни, че кохезионната политика е ключова за ЕС (68 % във Финландия и 100 % в Португалия).

Ако погледнем към третата глава от доклада, която показва последствията от климатичните кризи и бедствия, ще видим, че наводненията, горските пожари и изключително високите температури струват 170 милиарда годишно на бюджета на ЕС, а през следващата година в Испания, Италия и Гърция се очакват 30 до 40 дни повече с висока опасност от пожари.

Тук стигаме до въпроса в кои сектори градовете и регионите трябва да имат по-силно участие при определянето на политиките в ЕС – според българските отговори това са по-силна икономика, социална справедливост и работни места (85 за БГ срещу 53 средно за ЕС) и образование, култура, младежки политики и спорт (пак 85 за БГ срещу 56 за ЕС). Според българските местни политици околната среда и климатичните промени като сектор са едва след това (35 в БГ, но 56 в ЕС).

И на финала – кои да са ключовите сфери за европейско финансиране във вашия град или регион, българските отговори поставят големия акцент върху смекчаването на удара от покачването на цените в енергийния сектор (62 за БГ и 48 за ЕС като важност), следвани от подкрепата на зеления преход и доизграждането на модерни транспортни съоръжения.

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стара София

Софийски разкази - Обявяването на София за столица

Разлистваме старите документи за избирането на София за столица на България: Но още преди 1879, за Иван Богоров тя е: "Гъбава с руди, разположена на приятно и лично поле при р.Искър. Има чисти и широки улица, добричко училище. Околностите са накичени с 12 манастира."  Георги Раковски я нарича "сърцето на България" в недовършен ръкопис, а за Петко..

публикувано на 05.04.25 в 16:00

Историята оживява - Извори за миналото на Копривщица от османските архиви, част първа

Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Идеята за книгата възникна към края на 2023, Васил Теохарев от с.Розино е вдъховител. Той е млад човек, който изследва своя район. 1525 е първото споменаване на Авред Алан (женска поляна) - първият топоним на Копривщица, която още не е поселище. По негова идея,..

публикувано на 05.04.25 в 15:00
Петко Р. Славейков

Адресите на любовта - Петко Славейков

Петко Славейков имал две жени накуп Веруюто на палавия поет било „Жените са дяволи, които ни проваждат в пъкъла през райските врати” Възрожденският поет и просветител Петко Рачов Славейков познава твърде късно истинските чувства, при това като участник в любовен триъгълник. Той е отдавна женен за Иринка, от която има осем деца, когато се..

публикувано на 05.04.25 в 13:55
Стефан Караманов (вляво) и Благой Иванов

Винаги ще има нещо "отвъд"

Фантастичният фестивал „ През 9 земи “ - представят ни го организаторът Стефан Караманов и един от участниците, писателят и кинокритик – Благой Иванов: "Целим среда между клубните, форумни срещи и големите комерсиални събития, силен компонент е, че го правим извън града. Отиваш на фантастично място и сме средно сериозни като съдържание - лекции плюс..

публикувано на 05.04.25 в 11:39
Емануела Иванова

Няма готови решения, те идват от самата общност

BoostBalance – балансът в работа - родителство - доброволчество, който не включва изперкване. С нас е Емануела Иванова от TimeHeroes: "Общата тема се роди в екипа, когато в екипа започнаха да се раждат деца. Като родители и професионалисти се сблъскахме с едни и същи неща. Започваш да се усещаш, че не можеш да провеждаш нормален разговор с..

публикувано на 05.04.25 в 10:59

Когато учените се изявяват и като актьори

Театралният спектакъл „ Космосът на чудесата “ с премиера на 10 април в София.  Спектакълът е създаден в рамките на европейския проект Please ASK! за продуциране на театрални произведения в сътрудничество с учени, комуникатори на науката и научни институти.  Гостуват ни  Димитър Узунов – артистичен директор и  д-р Владимир Божилов – научен..

публикувано на 05.04.25 в 10:00

Софиянци участват в почистване на споделените публични пространства

Столичната община кани всички жители на София и околните населени места да се включат в  Пролетно почистване от 5 до 17 април . Всички желаещи да се включат в предвеликденското почистване ще получат ръкавици и чували, както и подробни инструкции къде да оставят събраните отпадъци от уборките. Заявки за участие се подават към..

обновено на 04.04.25 в 19:26