С режисьора Илия Костов говорим за тенденциите в съвременното българско кино:
"Промениха се закона и правилника, не знам за хубаво или лошо. Има тенденция към фестивално, елитарно кино. Ефектът е по-скоро прагматичен, а не художествен. Световните промени имат отражение. Аз се придържам към по-традиционни стилистики, свързани с филмовия разказ. Както казваше Бунюел, никога да не доскучава.
Героите на филма ми "Пътуващо кино" са достатъчно възрастни, за да бъдат забравени. Те са преживели това, което е в драматургията. Подобна история би била интересна за всеки актьор, но това е първия пласт, вторият е за странното ни общество. Всеки търси да открие някаква надежда, което е пълен абсурд. Няма комедия без тъга, тогава тя е елементарна. Истинската е трагикомедията, на границата между смеха и тъгта. Сега това се нарича комедийна драма, това е симптоматичен знак.
Нашето поколение мина през всички вълни. Тях ги характеризираше гледаемостта. Голата претенция на псевдоинтелектуалност започва много да ме дразни. Навсякъде има фестивали и всеки се бори за своите отличия. Големите кинематографии изваждат годишно 15-20 добри филма. Но тенденциите трябва да се преживеят. За мен добър филм е, ако искаш да го гледаш отново.
В последните години начинът на разпространение на един филм се промени много. Има аудиовизуални произведения, които не могат да се наричат филм. Ще има реставрация на филмовия разказ. Технологичният момент ще продължи да се развива, но тайно се надявам истинското кино да продължи да съществува. Доброто кино, музика, текст, не могат да бъдат изтрити от технологиите.
Не всеки текст е сценарий. За съжаление законодателството го допусна. Либерализацията на процеса позволява да се появят тенденции, които нямат общо към правенето на сценарий и филм. Не може да смесваш вид кино с жанр. Ако към сонета добавиш още два стиха става обикновено стихотворение. Филмовият диалог не е приказване. Сега работя върху интимен документален филм за Кръга "Мисъл". Историята на Яворов с Мина и Лора е стандартизирана, но има нови проувания и ще се постарая да бъде интересно. Нямам болезненост към успеха."
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Предимно облачно
Разкъсана облачност