Поведението на политическите партии е в основата на ниската избирателна активност

Коментари по темата в ефира на Радио София направиха социологът и политолог д-р Венелин Стойчев, както и Захари Янков, правен консултант в Български център за нестопанско право.

Според д-р Стойчев наред с това, че избирателната активност е най-ниска от 1999 г. насам има около 90 хил. души, които са гласували с "Не подкрепям никого", тъй като не са успели да припознаят в никой от кандидатите такива, които да отразяват техните ценности, нагласи и очаквания. Освен кандидати, които са провеждали ниска кампания е имало и такива, които са заложили на силно негативна кампания, а тя обикновено отвращава избирателите от политическо участие.

"Това е на ситуативно ниво, на повърхностно ниво. Ако искаме да спасяваме демокрацията, за мен е важно да си зададем въпроса за връзката между политически партии и граждански интереси. За това, доколко политическите партии успяват не само от избори на избори да мобилизират и мотивират гражданската енергия, да овластяват гражданите за участие в политиката", добави той.

По думите му, ако гласуването е сведено до символичен акт тежестта на купения вот е много по-голяма, докато ако то е съдържателен акт и съзнателен избор, то тогава и гражданската позиция ще бъде по-голяма. Според Янков политическата и електорална апатия се дължи както на инфлацията, кризата и обедняването, така и на естествени процеси, защото такива феномени се наблюдават навсякъде по света, а последните статистически данни показват, че едни от най-малко гласуващите са най-младите хора.

Д-р Стойчев коментира, че едно от най-важните неща, които трябва да се направят е да бъде преосмислена ролята на президента и неговите правомощия и допълни, че:

"Една от темите, която трябва да повдигнем като общество, като експерти и като политически сили е за преосмисляне на тази система за властови баланс и взаимен контрол, която да гарантира, че и по време на служебни правителства не само улицата, но и публични политически институции биха могли да имат контрол върху работата на президента".

Другата важна тема според него е геополитиката.

"Тази избирателна апатия, това оттегляне от политическо участие до голяма степен не само в България, а въобще по света се дължи на това, че ние се опитваме да решаваме страничните негативни ефекти на една успешна глобализация в сферите на културата и изкуството, с инструментариума на националните държави", допълни той.

"Политическите партии да не се превръщат в секта, да не се превръщат в клиентелистки партии, което се случва в България, да не се превръщат в картелни партии, които правят бизнес, защото поне две от активните партии в момента отговарят на всички атрибути на една картелна партия, която прави бизнес през политиката. А обратно - да развият инструментариума си и за образование и за обучение, за създаване на идеологии, ако щете, които да мотивират и да обясняват", сподели д-р Стойчев.

Янков отбеляза, че най-важното за повишаването на избирателната активност е да се създаде у хората впечатление, че нещо зависи от тях и то на най-ниско ниво, на общинско и училищно и допълни:

"Може би трябва да преосмислим тази странна фанатична теза, че в училището политиката не трябва да стъпва по никакъв начин. Защо имаме 15% гласуващи млади, толкова нисък процент? Като им казват, че политиката не трябва да припарва в училище и те започват да се отвращават".

Д-р Стойчев посочи, че общият интерес е въпрос на преговори и, че културата за дебатиране, преговори и участие трябва да бъде развивана.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.