Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нарастването на населението налага употребата на нови храни

Снимка: уикипедия

С нарастването на населението на планетата, нараства и нуждата от храна. Хранителната индустрия и производството на храна са отговорни за една четвърт от парниковите газове в света. Половината от сушата на планетата, без ледовете и пустините се използва за селско стопанство. Учените обръщат все по-голямо внимание на храни, които имат по-малък екологичен отпечатък.

Една такава храна е волфията, вид водна леща, която през декември 2021 г. е била одобрена от ЕС, като годна за консумация. Повече подробности за нея в ефира на Радио София разказа Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита.

По думите му, волфията се консумира в Далечния изток от няколко хиляди години и е трудно да бъде определена като "новооткрита".

"Същото се отнася и за консумацията на насекоми. Над две трети от човечеството традиционно консумира насекоми от зората на цивилизацията. И не е много ясно какво е консумирал европеецът преди одомашняването на пшеницата в Близкия изток", коментира Рачков.

Той сподели, че волфията се среща и у нашите водоеми, като тя е най-малкото цъфтящо растение в света. Тя е много богата на протеини, въглехидрати и витамини, а също така е растение, което се развива много бързо и протеините в нея превъзхождат по количество тези в пшеницата. Освен това, по думите му тя може да бъде използвана и като фураж за животни.

"Тя има способност да извлича фосфатите и нитратите в отпадните води и заедно с другите видове водни лещи може да се използва за биологично пречистване на отпадни води във фермите. След като участва в пречистването на отпадни води, тя не е годна за употреба. Трябва да разграничим отглеждането на волфия за човешка консумация, или като фураж, от използването на волфията за биологично пречистване", отбеляза Рачков.

Той посочи, че растението масово се отглежда в Израел и продукти от него се внасят в ЕС, а кога ще започне масово да бъде отглеждана зависи от бизнеса.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35