Проблемът с боклука в Кюстендил е отдавна. През 2009 г. едно общинско сдружение се разделя на 2. Кюстендил попада в "Рила еко" с център Дупница заедно с Бобов дол, Сапарева баня, Невестино и Трекляно, припомни пред Радио София кметът на общината Петър Паунов.
През 2011 г. Община Дупница взема решение да бъде изграден завод за третиране на отпадъците от 6-те общини. Следващото ръководство на тази община обаче се отказва и решава да има депо в с. Джерман.
"От този момент започнаха протестите, блокиране на Е79, стачки, политиканстване. През цялото това време – даже от 1999 г., Община Кюстендил чака. Даже сме предложили изграждане на претоварна станция със системи за рециклиране и компостиране в сметището до с. Радловци. Опитвахме да привлечем частни инвестиции, да лицензираме друга площадка. МОСВ казва "Не!" Чак през 2018 г. започна процедура", обясни Паунов.
Тази площадка с пълна, модерна инсталация е на финален етап. Трябва да е готова до края на 2022 година.
Снимка: kustendil.info
Спор е възникнал, защото на сепарирания отпадък не се дължат отчисления – около 8 млн. лв. Държавата обаче печели делото за това. През 2017 г. по европейски изисквания се закрива сметище, рекултивирано "по образцов начин". Тоновете смет обаче никой не иска да приеме – нито в Перник, нито в Самоков. И започват проверки и санкции.
"Ние останахме единствени без регионално депо, без рециклираща и компостираща инсталация и без възможност дори да депонираме някъде", посочи с болка кметът.
Общината събира 1,5 млн. лв. от такса смет, то тези средства вече стават недостатъчни дори само за извозването на боклука.
"В цяла България регионалните депа са изградени с държавни и европейски средства, ние стоим като… роби. Готови сме да вдигнем такса смет като заработи инсталацията. А държавата иска сега да вдигнем данъците, за да извозваме отпадъка на 100-150 километра", допълни още Петър Паунов.
Чуйте целия разговор с него.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..