Чудото Чавдар

За учениците си търсим проекти по практически въпроси, в които да прилагат знания в различни области. Разчитаме на възможности да накараме учениците да заобичат ученето. Разчитаме и на гражданското образование, на морал, доброволчество. Учим ги да бъдат равностойни на другите." 

Иван Терзиев е председател на НЧ „Надежда 1900“:

"Имаме самодейни хорове - женски, детски, коледарски, стари шлагери. Самодейците намаляват, младите си отиват и остават тези от средното поколение. За най-малките има три възрастови танцови групи и кръжок "Сръчни ръчички". Участваме във фестивали и организираме такъв на средногорската песен и на старите шлагери."

Стоян Раков е следващият ни гост - той е земеделски производител:

"За нас събота и неделя не съществуват. Произвеждаме зърнено-житни култури, опитваме и с рапица и зимен лен. В държавата не е правилен сеитбооборота и затова се опитваме да излезем от това. За 27 години работа на полето имаме само 1 европроект за закупуване на един трактор с прикачен инвентар. Преди имахме хора с желание да работят, но сега вече не искат да работят тежка работа. Последните 4 години никой не е потърсил работа при мен.

Държавата може да определи строги квоти за изкупуване и да облекчи малко писането на проекти, не винаги можем да си позволим обучени хора. Работим с нова техника с автоматично управление, пръскаме с дронове, но младите не се интересуват да попитат за тези неща."

Генка Иванова е бивш директор на училището в с.Чавдар:

"Имам 32 години стаж само в това училище, преподавах Български език и литература. Радвам се, че много от нашите ученици са наши ръководители - кметът, директорът и зам-директорът на училището. В онова време изграждахме личността на учениците и професионалната им насоченост. Провеждахме много срещи с известни личности и екскурзии. В с.Чавдар учехме децата да обичат фолклора и днес това се вижда в богатата самодейност.

Допреди да се пенсионирам не знаехме какво е дрога, беше престъпление, ако някой ученик запалва цигари. Изискванията на учителите съвпадаха с тези на родителите. Разбирам колко е трудно на учителите сега. Родителите би трябвало да отделят повече време за общуване с децата и често обвиняват училището, че не си е свършило работата.

Селото датира от хилядолетия, за това говорят разкопките от местността Тополница. Много от експонатите са в музея в местността Св. Петка. Историята ни продължава да се твори и днес. Благодарение на бившия и настоящия кмет имаме задържане на младите хора. По мое време нямаше ученици, които учат в чужбина, но сега има такива, които се връщат и имат свой бизнес."

Деница Щрегарска – Лулчева и съпругът ѝ Никола са младо семейство, което от София е дошло да живее в с.Чавдар:

"Аз съм оттук и никога не съм си мислил, че ще се върна. След раждането на дъщеря ни решихме да се върнем и отглеждаме зеленчуци за децата. Програмист съм и работя хибридно. Има работа за всички. (Никола). "Имаме повече свободно време, прекарваме го семейно, цялата местност го позволява." (Деница)

Патрисия Николова е студентка по право в СУ „Свети Климент Охридски“:

"София предлага много възможности, но спокойствието на село е незаменимо. Тук човек се учи за корените си. От ранна детска възраст съм самодеец. Искам да се развивам тук и да правя нещо за Чавдар. Преди няколко години развих проект за младите - "Деца играят вън" - да осигури повече свободно време на децата и да се създават повече забавления за тях."

Най-вкусното за нас са баницата (Патрисия), баница с кисело зеле (Никола), насочили сме се към детските напитки (Деница).