Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Битката срещу застрояването на диви плажове продължава

Снимка: Ива Дойчинова

Един от често задаваните въпроси е докога най-добрите плажове у нас ще останат без пластмаса и бетон. Природозащитникът Мария Кавлакова разказа подробности пред Радио София за плажовете "Корал", "Карадере", "Липите", "Листи", "Иракли", "Дуранкулак" и "Крапец".

"Всяка инвазивна намеса в тази природа разрушава всичко, което на нас може да ни носи радост", сподели Кавлакова. Тя даде за пример "Корал" и други плажове, на които няма постройки, и зад които има горички с животински видове, които не могат да бъдат срещнати на много места.

По думите й, битката за отстояване на правото да има незастроени плажни ивици, както и за много други природни обекти продължава. От 6 години насам "Корал", "Карадере" и "Иракли" са обявени за природосъобразни плажове и не се дават на концесия, като на тях не може да има дори чадъри и шезлонги.

"Друга наша битка е да бъде забранено строителството в "Зона А" на черноморското крайбрежие, което представлява 500м. след плажа навътре. Самият плаж няма как да съществува в този си вид, ако зад него има построени 10 хотела", сподели Кавлакова.

Тя подчерта, че са предложени промени в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, което предложение няколко пъти е влизало в комисия и е било отхвърлено. Освен това каза, че "Корал" е бил защитен резерват, в който расте блатното кокиче, от което се прави лекарството за детски паралич "нивалин". Българската държава в момента изкупува блатно кокиче от Турция, а турците някога са взели разсад от нас.


Относно атаките срещу еколозите и дивото къмпингуване, Кавлакова каза:

"Това беше една война, която целеше да очерни нас, които опитвахме да спрем застрояването на тези плажове. Истината е, че ние например на "Корал", като сме почиствали сме намирали консерви от 1978 г., намирали сме старите шишета от "Веро" от едно време и т.н. Редовно се прави почистване. Истината е, че тези плажове привличат ужасно много туристи точно от застроените места".

Природозащитникът коментира, че в активния сезон "Корал" се пълни почти на 100%. Тя каза, че на други два много красиви плажа - "Липите" и "Листи" няма много хора, тъй като достъпът е пешеходен. По думите й, в последно време се забелязват следи от АТВ-та, което показва търговския интерес на определени хора и че това движение на четириколесни неминуемо би увредило до някаква степен екосистемата там.


Кавлакова посочи, че друг странен ход на държавата е да раздели плажната ивица на "Иракли" на две части – "Вая" и "Иракли". Тя отбеляза, че огромните плажове "Дуранкулак" и "Крапец", поради това, че водата в по-голямата част от времето е студена са запазени и допълни, че на тях много хора ходят с кемпери, грижат се за екологията, и работят много добре с местната община.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00