Гладоморът е черна страница в историята на Украйна. Масовият глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от политиката на съветското правителство, оглавявано от Йосиф Сталин. Повече от 25 страни са признали гладоморът за геноцид.
Подобно страдание са изпитали през зимата на 1946-1947 г. и много хора в Бесарабия. Именно за този по-малко известен период е провокиран българският журналист Петър Марчев (▼) и години по-късно – през ХХI век, създава документален филм и книга със спомени и разкази на оцелели от този втори Гладомор.
"Бях потресен и реших, че трябва да отида на място, да запиша последните оцелели свидетели на тези страшни събития", разказа пред Радио София авторът.
Той отива до Тараклия през 2006 г. и записва хора благодарение на братята Димитър и Иван Боримечкови – "трегери на българщината в Молдова". Публикува репортажи в български медии.
По-късно – през 2014 г. посещава същите места, вече с камера и оператор.
"Хората не таяха мъст, а по-скоро страх, потрес", допълни Марчев. И обясни, че причините и за двата гладомора на Сталин са едни и същи – да сломи духа на средното селячество в Украйна, за да се осъществява по-безпроблемно колективизацията.
Жертвите в първия Гладомор (1932-34) жертвите са около 7 милиона. А около 15 години по-късно – около 700 хиляди.
Етническите българи – жертви на двата гладомора, са около 100 000, коментира Петър Марчев.
Неслучайно неговият документален филм се казва "Незабрава".
Той е завършен през 2016 г., представян е на фестивала "Златния Ритон" в Пловдив, показван е и в Германия, излъчван е от една телевизия, но не и от БНТ.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Книгата със съвременна поезия “Билет за никъде другаде” на Нели Станева е избрана в дългия списък за наградите “Перото”. “Това е важна награда. Има си традиция. Като цяло обаче аз съм имунизирана срещу тези надпревари, макар че участвам с удоволствие в тях. Те са като тренировка за егото и това, което е след егото на автора”, коментира Нели Станева..
Изследване, проведено в Международния ден на възрастовото многообразие, който се отбелязва на 24 септември, сочи, че хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата..
Сборникът с разкази "Безкраен свършек на света” събира безпристрастно човешки истории, които дават възможност да огледаме самотата си в другия и да вибрираме на една честота, която е отвъд злободневието. “Това, от което ми става приятно,но ме изненадва, е когато ми каже някой, че се е разплакал на мой разказ или по някакъв друг начин е реагирал, защото..