Гладоморът е черна страница в историята на Украйна. Масовият глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от политиката на съветското правителство, оглавявано от Йосиф Сталин. Повече от 25 страни са признали гладоморът за геноцид.
Подобно страдание са изпитали през зимата на 1946-1947 г. и много хора в Бесарабия. Именно за този по-малко известен период е провокиран българският журналист Петър Марчев (▼) и години по-късно – през ХХI век, създава документален филм и книга със спомени и разкази на оцелели от този втори Гладомор.
"Бях потресен и реших, че трябва да отида на място, да запиша последните оцелели свидетели на тези страшни събития", разказа пред Радио София авторът.
Той отива до Тараклия през 2006 г. и записва хора благодарение на братята Димитър и Иван Боримечкови – "трегери на българщината в Молдова". Публикува репортажи в български медии.
По-късно – през 2014 г. посещава същите места, вече с камера и оператор.
"Хората не таяха мъст, а по-скоро страх, потрес", допълни Марчев. И обясни, че причините и за двата гладомора на Сталин са едни и същи – да сломи духа на средното селячество в Украйна, за да се осъществява по-безпроблемно колективизацията.
Жертвите в първия Гладомор (1932-34) жертвите са около 7 милиона. А около 15 години по-късно – около 700 хиляди.
Етническите българи – жертви на двата гладомора, са около 100 000, коментира Петър Марчев.
Неслучайно неговият документален филм се казва "Незабрава".
Той е завършен през 2016 г., представян е на фестивала "Златния Ритон" в Пловдив, показван е и в Германия, излъчван е от една телевизия, но не и от БНТ.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Близо 600 бездомни, които са настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти, благодарение на съвместната инициатива на Столичната община и Българската хранителна банка (БХБ). “Тази инициатива не е само за осигуряване на храна, а и за създаване на усещане за грижа и внимание“, казва зам.-кмета Надежда..
“Tokonomia“ е наречена изложбата, която ще открие Фестивала на чая (FesTeaval) в Централни хали. Има ли красота в ефимерното, нетрайното, кратката среща? Заслужава ли си да правим такова изкуство – което не изглежда създадено да издържи векове напред, което не е шлифовано до блясък, има бръчки като зряла жена или мъж и е крехко като..
Когато денят започне да расте, колекцията от орхидеи в Ботаническата градина на БАН започва обилно да цъфти. Именно затова вече 17-а година специалистите организират изложба през този сезон. Сегашното издание на цветната експозиция ще продължи до 1 март, разказа пред БНР-Радио София доц. д-р Антоанета Петрова от Сектор „Тропически и..
Предварителен анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта в България, за периода 2010-2024 г., беше представен от Националния младежки форум. Данните сочат системни пропуски, липса на прозрачност и ефективност, както и опасно нисък приоритет на младежките въпроси в държавната политика. Анализът е изготвен на..
Представяме младия музикант Георги Дачев , който пристига при нас от българската рок столица Каварна. Георги Дачев вече е по-известен като вокалист, китарист и бендлидер на групата "Do Sho band". За него музиката е призвание. Казва, че тя е негово препитание през целия му съзнателен живот. А иначе… "Пропях преди да проходя, още от..
Електромобилите са на фокус в следващото издание на рубриката "Мисли в зелено", която се осъществява между Радио София и Сдружение "Соларна академия - България". Електромобилите са нова вълна в автомобилите, които коренно промениха начина на ползване и на зареждане, коментира пред Радио София Наталия Петрова – "Развитие пазар..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно